КАЛЕНДАР 2026
НА БЕЛЕЖИТИ ДАТИ И ГОДИШНИНИ
НА ЛИЧНОСТИ И СЪБИТИЯ
Годишнини на събития от националната история
190 години от Берковското въстание
150 години от Априлското въстание
Годишнини на събития от област Монтана
135 години от обявяването на Кутловица за град
100 години от членството на градска община Фердинанд в Съюза на българските градове- 13.01.1926 г.
100 години от провеждането на първият панаир в гр. Фердинанд- 21.09.1926 г.
100 години от откриването на първата забавачница в града
100 години от първите кинематографически представления в читалище „Разум“
90 години от учредяване на туристическо д-во „Пъстрина“ -21.02.1936 г.
70 години от създаването на хор за народно пеене към читалище „Разум“. Негов първи диригент е Славчо Наков. Първият концерт се е състоял на 08.03 в салона на училището за трудови резерви
200 години от откриването на училище в с. Замфир
180 години от основаването на читалище „Постоянство“ в гр. Лом
160 години от откриването на училище в с. Габровница
150 години от откриването на училище в с. Долно Озирово
135 години от откриването на читалище в гр. Вълчедръм
155 години от откриването на училище в с. Мала Кутловица
130 години от основаването на читалище в с. Горно Церовене
120 години от основаването на читалище в с. Мокреш
115 години от основаването на читалище в с. Лехчево
100 години от основаването на читалище в с. Доктор Йосифово
100 години от основаването на читалище в с. Габровница
100 години от основаването на читалище в с. Липен
100 години от основаването на читалище в с. Якимово
100 години от основаването на читалище в с. Бели мел
70 години от откриването на ТВУ – гр. Бойчиновци
75 години от откриването на училище в с. Студено буче
75 години от откриването на Общинско радио в гр. Монтана
75 години от откриването на ХЕИ в гр. Монтана
75 години от създаването на ДСК в гр. Монтана
60 години от създаването на танцов пионерски състав към профсъюзния дом на културата
55 години от създаването на РИОСВ в гр. Монтана
55 години от откриването на Младежкия дом в гр. Монтана
55 години от създаването на ЦДГ №1 в гр. Монтана
Годишнини на видни личности от област Монтана
130 г. от рождението на художника Дончо Иванов Николаев (1896-1941) – Роден в Пирдоп. Като военен художник през Първата световна война е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV. Завършва Рисувалното училище през 1922 година. Учител е в Лом и Фердинанд. Рисува битови и исторически композиции, портрети на видни личности и обикновени хора. Прави самостоятелни изложби в Лом.
190 г. от рождението на Еремия Петров (Българов) 1836-1868). Български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Роден в с. Медковец, Ломско. Правнук на възрожденския деятел Граматик поп Пунчо Куздин, племенник на Иван Кулин. Именно на него е поверено знамето на Първа българска легия. Еремия Петров учи в Лом при Кръстю Пишурка и след завършване на класното училище, около 1854 г., е изпратен заедно с Никола Първанов да продължи образованието си в Белград.
ЯНУАРИ
23.01.- 80 г. от рождението на Димитър Димитров – художник. Роден в с. Якимово, област Монтана. Завършва НХА „Н. Павлович“ през 1976 г. Член е на СБХ. Бил е председател на ХС на ОГХ в Монтана. Участва в общи художествени изложби.
30.01- 120 г. от рождението на проф. Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) – български библиограф и библиотековед. Роден в гр. Лом. Между 1944 и 1949 г. е директор на Народната библиотека. Един от създателите на Българския библиографски институт и негов директор до 1964 г.
31.01- 110 г. от рождението на проф.Бойчо Григоров (1916-19978)- художник. Роден в с. Ковачица, Ломско. През 1943 г. завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов. Работи в областта на живописната композиция, портрета, пейзажа и натюрморта. Водещ мотив в пейзажите му са красотите на Северозападна България. Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ І степен (1966). Баща е на проф. Григори Григоров- дългогодишен преподавател по „Консервация и реставрация“ в Академията и декан на Факултета за приложни изкуства на НХА в периода от 1993 до 1999 г.
31.01- 75 г. от рождението на Георги Марковски (1941-1999)- писател. Роден в с. Василовци, Ломско. Завършва българска филология и философия в Софийския университет. Първата си публикация прави през 1956 г., а през 1959 г. приключва работа по първия си (останал непубликуван) роман. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт. Автор е на романа „Хитър Петър“ (1978) и сборника философски фрагменти „Христоматия за двама“ (1996), за които получава годишните награди на СБП. Създател и директор на издателска къща „Сребърен лъв“ .
ФЕВРУАРИ
10.02.1891 г.- 135 г. от рождението на Димитър Осинин (1891-1981)- писател, поет, пътеписец, фолклорист, преводач и учител. Псевдоним на Димитър Николов Попов, роден в село Долна Бела речка, обл. Монтана. През 1905-1911 г. завършва Духовната семинария в София, а през 1926 г. – славянска филология в Софийския университет. Участник в Първата световна война и в Септемврийското въстание. От 1926 до 1929 г. е преподавател в училището за духовници на гара Черепиш. После работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия и като учител в Първа мъжка гимназия в София. През 1944-1945 г. е директор на културата и висшето образование при Министерството на науката и просветата. Пише стихове, пътеписи, публицистика, очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Един от главните инициатори и организатори на фолклорните събори в Копривщица и на съборите за прослава на хайдутството на „Агликина поляна“. Заедно с Павел Делирадев установява и маркира пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския Балкан.
20.02. 105 г. от рождението на Геройко Милчев (1921-2001)- краевед. Роден в с. Гушанци (дн. Замфирово), Берковско. Завършва Учителския институт в Дупница, а след това СУ „Климент Охридски“, специалност „История“. От 1942г. е учител в селата Мърчево, Владимирово и Замфирово. През 1949 г. започва работа като учител в Берковската гимназия, където създава училищния исторически музей и ръководи прочутия исторически кръжок – 17 пъти национален първенец в републиканските прегледи. Носител на орден „Св.св. Кирил и Методий“, І степен. През 1998 г. е избран за почетен гражданин на град Берковица.
Автор на книгите: „Национално – освободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 в.“, 1991; „Летопис на село Замфирово“ (От древността до Освобождението 1878 година), 1992.; „Легенди за Берковския край“, 1998.
МАРТ
9 март- 100 г. от рождението на Иван Давидков (1926-1990)- български писател, художник и преводач. Роден в с. Живовци. Той е един от най-изявените творци на Северозапада. Развива богата творческа дейност. Автор е на 56 книги и над 300 пейзажи, натюрморти и портрети. Негови произведения са превеждани на английски, френски, полски, руски и чешки език. Носител на национални и чуждестранни награди за поезия и преводачество.
9 март- 100 г. от рождението на Асен Драгиев (1926-1980)– фотограф и журналист. Роден в с. Гаганица (Берковско), където завършва прогимназиално образование. Работи като фотограф във в-к „Септемврийско слово“, щатен кореспондент на БНТ за михайловградски, Врачански и Видински окръзи.
9 март- 115 г. от рождението на Здравко Александров Канчелов (1911-1998)- художник. Роден в с. Мокреш, обл. Монтана. Завършва „Декорация“ в Художествената академия през 1935 при проф. Васил Захариев и още с първите си изяви привлича вниманието на публика и специалисти. През 1942 г. той е сред 35-мата художници, избрани да представят България във Венецианското биенале. Рисува предимно пейзажи, с предпочитание към планинските. В по-новите си платна отразява съвременния индустриален пейзаж. Има над 10 самостоятелни изложби. С големия си талант и трудолюбие оставя богато наследство от творби, които днес са част от държавни и частни сбирки в страна и чужбина.
АПРИЛ
07.04.- 100 г. от рождението на Георги Димитров Гоцов (1926-1980)– краевед. Роден в с. Живовци, обл. Монтана. Завършва средно образование в Берковица. Заема партийни ръководни длъжности в Берковица, Враца и София. През 1968г. завършва Висша партийна школа при ЦК на КПСС – Москва. Автор на книгите: „Страници от миналото на село Живовци“, 1999; „Ловни изненади“, 2003; Живовчени“, 2004; „Всеотдайност“, 2005; „Живовски изяви“, 2005.
18.04 – 130 г. от рождението на Стефан Савов (1896 –1969)- актьор и драматург. Роден в град Фердинанд. От 1920 до 1969 г. е актьор в Народния театър – София, като изпълнява над 150 роли. За цялостната си дейност през 1963 г. е удостоен ъс званието „Народен артист“. Автор е на множество пиеси със социално-битова и историческа тематика. Пише либретото на оперетите „Малинарка“ „Пристанушка“ на композитора Борис Левиев. Стефан Савов е един от основателите на „Дома на киното“.
МАЙ
08.05- 135 г. от рождението на Цветан Минков (1891-1967)– педагог, филолог-славист и писател. Роден в гр. Лом. Автор на 12 исторически романа, на учебници по литература, христоматии и читанки. Популяризира българският фолклор, като събира и издава образци на народното творчество. Член-основател е на дружеството на филолозите-слависти в България.
15.05.- 100 г. от рождението на Драгомир Асенов (1926-1981)- писател и драматург. Псевдоним на Жак Насим Меламед, роден в град Фердинанд. Завършва право в Софийския университет през 1953 година. Редактор е на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956) и на ученическото списание „Родна реч“. Драматичният театър в Монтана е именуван на него.
ЮНИ
18.06 – 110 г. от рождението на Стефан Стефанов Първанов – Байката (1916-1944)- художник. Роден в град Лом. Следва „Живопис“ в Художествената академия, София при проф. Никола Михайлов и проф. Борис Митов, завършва през 1945 г. при проф. Илия Петров. Член е на СБХ от 1967 г. Твори изключително като пейзажист. Запазени са само две негови снимки: едната е на маса, а другата – рисува в парка. За творчеството му обаче би могло да се говори много. Негови творби са в Националната художествена галерия, Софийска градска галерия, частни галерии в страната и чужбина. Завещава 150 свои творби на СБХ.
ЮЛИ
07.07. – 125 г. от рождението на свещеник Никола Горанов (1901-1987). Роден в село Винище, завършва Духовната семинария в Пловдив и през 1929 г. е ръкоположен за свещеник във Фердинанд. Има голям обществен принос за развитието и укрепването на градския храм „Св. Св Кирил и Методий“.
24.07. 100 г. от рождението на Петър Василев Петров – краевед. Роден в с. Говежда, обл. Монтана. Завършва Държавната търговска гимназия във Фердинанд, а по-късно и Школата в Симеоново. Работил в системата на МВР до пенсионирането си.
Автор е на книгите: „Родословно дърво на фамилия „Пуинци“ от село Говежда, област Монтана 1660-2003 година“, 2003; „Село Говежда в средата на ХХ век“, 2005; История на ловно-рибарската дружина с. Протитовци.
АВГУСТ
02.08- 95 г. от рождението на Анастас Стоянов (1931-2004) -поет, писател, журналист и преводач. Роден е в с. Живовци, обл. Монтана. Завършва филология и журналистика в СУ „Св. Св. Климент Охридски“. Редактор е в Радио София (1957-59), във в. „Септемврийче“(1959-65г.), завеждащ редактор в издателство „Народна младеж“(1965-66), секретар на СБП (1966-69), редактор във в. „Народна младеж“ (1969-72) и главен редактор на сп. „Пламък“ и на сп. „Пламъче“(1972-91 г.). От ноември 1994 до април 1995 г. е главен редактор на вестник „Вселена“. През 2005 г. отдел „Краезнание” на РБ „Гео Милев“ е наименуван на негово име.
16.08- 110 г. от рождението на Богдан Йорданов Илиев (1916-1945) – военен летец. Роден е в с. Камена Рикса, обл. Монтана в семейството на протойерей Йордан и презвитера Ивана. Той е малкото от 9-те им деца. През 1935 г. завършва III софийска мъжка гимназия и е сред 45-те освободени от матура в цялата страна. Мечтае да учи медицина, но поради недостиг на средства за издръжка и по настояване на баща си се насочва към военна кариера, записва се и завършва 57 випуск на Военното на Негово Величество училище, а веднага след завършването си решава да стане летец. През 1938 г. постъпва в училището за въздушна акробатика и сляпо летене – Шлайсхайм, Германия, а след това продължава в изтребителната школа до градчето Вернойхен– най-престижна германска школа за висш пилотаж.
22.08- 100 г. от рождението на Димитър Младенов (1926-2013)- журналист, писател и краевед. Роден е в с.Железна, Чипровско. Завършва славянска филология и история в СУ „Св. Св. Климент Охридски“. Основоположник и главен редактор на вестник „Септемврийско слово“ до 1986 година. Публикува множество кореспонденции, статии, очерци, разкази и пътеписи. Автор на 8 книги с краеведско съдържание. Почетен гражданин на Монтана и носител на Почетния знак на града (2009).
СЕПТЕМВРИ
13.09- 105 г. от рождението на Иван Рудников – поет и писател. Псевдоним на Иван Стефанов Тодоров, роден в гр. Фердинанд. Творбите му са преведи на италиански, сърбохърватски, унгарски, гръцки и др. езици. Автор е на 23 книги и стихосбирки. Носител на „Почетен знак на община Монтана“ и званието „Почетен гражданин на град Монтана“ – 2006г.
ОКТОМВРИ
13.10 – 130 г. от рождението на Георги Стефанов (1896-1974)- художник и сценограф. Роден в гр. Лом. Работи като художник във военното поделение в града. През 1919 г. участва в основаването на Ломската театрална дружба. Той е един от организаторите и на кукления театър към читалището в гр. Лом.
14.10- 180 г. от рождението на Димитър Маринов (1846-1940)– общественик, историк и етнограф. Роден в село Армалуй (по-късно присъединено към Вълчедръм), Ломско. През 1854 година постъпва в ломското училище, където учи при учителят Кръстьо Пишурка. На 17 години става послушник на Неофит Рилски в Рилския манастир. Записва се студент във Философския факултет на Белградската велика школа, но не завършва поради здравословни причини. Работи като учител в местното училище в гр. Лом. След Освобождението заема различни обществени длъжности, като същевременно реализира, основно с лични средства и усилия мащабна изследователска дейност. Резултатите от нея са публикувани в поредицата „Жива старина“ и оказват трайно влияние върху българската етнография. През 1906 година става първи директор на Етнографския музей, който ръководи до 1908 година. След Първата световна война се оттегля от светския живот и прекарва остатъка от живота си като монах. Умира през 1940 година в Рилския манастир.
НОЕМВРИ
02.11- 120 г. от рождението на Емил Коралов (1906-1986)- поет и писател. Псевдоним на Емил Дончев Станчев, роден в с. Славотин, обл. Монтана. Пише предимно за деца. Сътрудничи на сп. „Нов път“, в. „Ехо“, „Наши дни“, „Вестник на жената“, „Литературни новини“, на сп. „Българска мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“. Оставя богато литературно творчество за деца.
12.11- 130 от рождението на Велислав Кацаров- краевед – Роден в гр .Берковица. Завършва висше образование в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „право“. Участва в Септемврийското въстание. От 1925 г до 1958 г. работи като адвокат. Член на читалищното и туристическото ръководство. През 1936-1944г. издава в. „Берковски новини“. Автор на книгата: „Градиво за миналото на Берковица“, т.І, ч.І. Берковско родолюбиво общество, 1999.
13.11- 135 г. от рождението на Георги Спасов (1891-1953)- композитор. Роден е в гр.Лом. През 1921 г. в консерваторията във Виена изучава хармония и контрапункт. През 1923 г. става артист в Народната опера в София. През същата година започва да пише солови и хорови песни. Ръководи църковен хор и хора на военното училище. След пенсионирането си през 1947 г. се отдава изцяло на музиката. Автор е на 150 солови, хорови и детски песни. През 1947 г. издава сборника „Бисерни зрънца“. Песните „Люти клетви“, „Ганините очи“, „Море Етке“, „Млад делия“, „Конакчийка“ слагат началото на българския романс. През последните години от живота си композира военни песни.
28.11- 100 г. от рождението на Любомир Кирилов (1926-1992)– актьор. Роден през 1926 г. в Северозападна България, в източници се посочва връзка с района на Фердинанд (дн. Монтана), както и със село Кобиляк, Монтанско. . Дебютира на сцената на Драматичен театър – Стара Загора, след което работи в различни театрални трупи в страната, включително в Русе и Монтана. В определени периоди е част и от трупата на Театър „Българска армия“ в София. Паралелно с театралната си дейност, Кирилов участва и в българското кино. Сред по-известните му роли е тази на полковник Филипов във филма „Следите остават“ (1956). Той е част и от актьорския състав на филма „Горещо пладне / Torrid Noon“ (1965–1966) и „На всеки километър“ (1969-1971).
ДЕКЕМВРИ
19.12.– 100 г. от рождението на Никола Намерански (1926-2013)- журналист и краевед. Никола Намеранов Котов. Роден е в село Липен, област Монтана. От 1940 до 1944 г. учи шивашки занаят в Криводол. Завършва българска филология в Софийския университет „Св.св. Климент Охридски“ (1952). Като студент разработва първата си езиковедска монография „Шивашкият професионален говор“. От 1964 г. до пенсионирането си пред 1987 г. непрекъснато е в редакцията на в-к „Септемврийско слово“ – отначало като редактор, а после като зав.отдел и отг.секретар. Разгръща задълбочена изследователска езиковедска и краеведска дейност. Автор е на 8 книги, 6 научни публикации и над 3200 публикации в 103 издания на българския и чуждия периодичен печат.
21.12.- 125 г. от рождението на Анастас Петров Вачев- Даскала (1901-1980) – краевед. Роден в с. Стубел, обл. Монтана. Учител, основател и дългогодишен председател на читалището в родното си село. Дългогодишен сътрудник на вестник „Наше слово“, изд. в гр. Фердинанд. Носител на златна значка на Съюза на народните читалища, орден „Кирил и Методий“, І степен и Златен орден на труда.
Автор на книгата: „Село Стубел мил роден край“, С., 2001.
21.12.- 100 г. от рождението на Людмил Стефанов (1901- -художник и сценограф. Роден е в с. Якимово. Завършва НХА „Николай Павлович“ в класа на проф. Иван Пенков, специалност „Сценография“. Работи във Варненския, Видинския, Кюстендилския, Ломския и други театри. Учителства в Лом .Участва в Общи художествени изложби.
18.12- 125 г. от рождението на Мария Димова (1901-1944)- балерина и сценограф. Родена е в град Фердинанд. Завършва немска филология в Дрезденския университет. В Германия Димова получава професионално образование в областта на модерния танц. Ученичка на Мери Вигман в Дрезден, Берте Трюмпи и Вера Скоронел в Берлин, а по-късно и на Айсидора Дънкан в Париж. Завръща се в България през 30-те години. Известно време е учителка в с. Мала Кутловица и София. През 1937 г. е назначена първоначално като помощник- балетмайстор, а по-късно – и балетмайстор в Софийска опера. Сред най-добрите й постижения са постановките на балета „Нестинарка“ – 1942, „Тракия“, „Приказка“, „Герман“ (1943). Умира при бомбардировка във Виена на 10 септември 1944 г.