Милена Авонеди
Родена през 1964 г. в град Лом. Средно образование завършва в родния си град и право в СУ "Св. Климент Охридски". Първата й публикация е разказът "Черно и бяло", включен в сборника разкази от Конкурса на БНР "Павел Вежинов" през 1991 г. През 1993 г. излиза първата й книга с разкази и едноименната новела "Момичето и Той". Сътрудничи на централни и местни периодични издания. Известно време работи в Радио Франс ентернасионал за България, където води самостоятелна рубрика. Романът й "Гневно слънце" (1999) две седмици заема първо място в класацията на бестселъри във в. "Литературен форум". Нейни творби са отличени с награди от литературните конкурси "Тамирис" - 1997, "Рашко Сугарев" - 1998, първа награда от Дамския конкурс за белетристично произведение на морално-етични теми - 2000г. Същата година получава Националната литературна награда по повод 150 годишнината от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов. Умира на 15 януари 2003 г.
Авторка на книгите: Момчето и Той. Разкази. 1993; Нощно пътуване. Разкази. 1997; Гневно слънце. Роман. 1999; Дълбини. Роман. 2000; Кажи ми. Разкази. 2001.

Милен Александров
Роден на 18 септември 1932 г. в с. Златия. Завършва журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В началото на своя творчески път сътрудничи на редица младежки издания. От 1960 г. постъпва на работа във в. "Септемврийско слово", а по-късно "Септемврийско дело" и "Дело" - Михайловград (Монтана), като последователно е репортер, редактор, завеждащ отдел. Дълги години е кореспондент на в. "Земеделско знаме", "Народна младеж" и други централни вестници. Автор е на повече от 2000 публикации, намерили място на страниците на български, румънски, украински и югославски вестници и списания. Журналистическото му творчество обхваща всички жанрове - статии, очерци, пътеписи, интервюта, репортажи, есета. Макар и рядко той публикува и хумористично-сатирични произведения. Автор е на повестите "Земна светлина" и "Те тръгнаха за свободата", романът му "Аз грешният и недостойният" е посветен на поп Пунчо от Мокреш. Последният му роман "Калущари" остава недовършен.
Милен Александров е носител на журналистическата награда "Златното перо", лауреат е на Пети и Шести фестивал за литература. Номиниран е на втория национален конкурс на холдинг "Развитие" за непубликуван роман.
Умира на 25 ноември 2000 г. в с. Долни Цибър.

Камелия Александрова
Родена на 5 юни 1955 г. в град Монтана. Средно образование завършва в родния си град, Държавния библиотекарски институт - София и българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работила е като библиотекар в библиотека "Гео Милев" и журналист във в. "Огоста плюс", "Слово" и др. Сътрудничи на местния и централен периодичен печат. По настоящем е главен редактор на Канал М - гр. Монтана.
Автор е на книгите: "Болка" - стихове; "Запалени глухарчета", " Друг свят", "Загадката" - пиеси; "Не плачи" - пиеса.

Георги Алексиев
Роден на 10 септември 1927 г. в село Якимово, област Монтана. Завършва гимназия Берковица през 1949 г., Военноартилерийско училище през 1950 г. и Военнополитическо училище през 1952 г. До 1956 г. е офицер. Работи в ЦК на ДСНМ и ОК на ДСНМ в град Пловдив от 1956-1960. Завършва право в Софийския университет през 1960 г. Работи в ОК на БКП в Пловдив от 1960 до 1972 г. Бил е зам. гл. редактор (1975-1987 г.) на алманах "Тракия". Народен представител в VІІ ВНС (1990 г.) . За първи път печати разкази през 1970 г. във в. "Отечествен глас" (Пловдив). Носител е на литературната награда "Йордан Йовков" за 1998 г. Произведения на Алексиев са преведени на полски и руски език.
Автор е на книгите: "Засука се вихрушка". Разкази. 1971; "Кръстопът на облаци". Роман. 1973; "Духовете на Цибрица". 1976; "Кръстопът на облаци". "Духовете на Цибрица". 1977; "Разпятие". Разкази и новели. 1978; "Горещници". Роман. 1978; "Разсечено небе". 1984; "Сказание за Млечния път". 1978; "Добър ден, неудачнико". Роман. 1988; "Господ е болен". 1991; "Върколакът". Роман. 1997; Заключване на гроб. Разкази. 2002.
Умира на 27 юни 2011 г.

Емил Андреев
Роден на 1.ІХ.1956 г. в гр. Лом. Работил е като учител, журналист, преводач и преподавател по английски в Богословския факултет на СУ "Св.Климент Охридски". Негови произведения са преведени на английски, полски, словашки и сръбски. Носител е на наградата на читателите за роман на 2005 г. и на наградата "ВИК" за най-добър български роман на 2005 г.
Автор е на книгите: Ломски разкази, 1996; Късен сецесион, 1998; Островът на пияниците, 1999; Стъклената река, 2004 и пиесите: Да убиеш премиер, Иманяри, Бебето.Проклятието на жабата, Роман 2006.

Пламен Антов
Роден на 12 август 1964 г. в Монтана. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, белетристика, литературно-теоретически статии и есета. Негови творби са публикувани в сп. "Пламък", "Летописи", "Съвременник", "Литературна мисъл", "Философия", вестниците "Литературен форум", "Литературен вестник", "Век 21" и др. Неговата поетична книга "Разпадащото се момче" е отличена с първа награда в конкурса "Дебют'92".
Автор е на книгите: "Разпадащото се момче". 1993; "Неандерталецът". Поезия. 1995; "Бягството на заека". Разкази. 1996; "Изнасилването на Венеция". Стихотворения. 1997; "Сантиментална география".Стихове. 2000; "Америките ни". Стихове. 2002; Смъртта на авторите или записки по българските и прочие, 2004.

Теодоси (Тодор) Антонов
Роден на 13 юли 1943 г. в гр. Монтана. Завършва Художествена гимназия през 1963 г. и Художествена академия в София през 1971 г. От 1982 г. е главен уредник на Художествена галерия "Кирил Петров" в град Монтана, а от 1993 г. е директор. Член на СБХ. Носител на Почетния знак на Община Монтана за значим принос в сферата на изобразителното изкуство. Работи главно в областта на скулптурата, пише проза и проезия.
Автор е на книгите: "Случки от някога, случки днес" 2001, "По диагонала" 2003, "Не беше сън" 2005, "Да поведеш луна; Тресавище за ангели" : Два сборника разкази, кн.1, 2008; "Изгряването на земята". Поезия, 2008; "Не убивай напразно; Небесни приумици" : Два сборника разкази, кн.2, 2009; Завръщане на конете. Поезия, 2010.

Кева Апостолова
Родена на 7 август 1946 г. в с. Славотин, област Монтана. Завършва средното образование в град Монтана и българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" Работи като журналист във вестниците "Септемврийско слово", "София нюз" и Българската национална телевизия. Главен редактор на списание "Театър". Автор е на пиесите "Багажът", "Мълчаливите", "Още сто години", "Умирай спокойно", "Булевардна история" ("Кошмарна история"), "Холът", "Километри". Нейни пиеси са поставени в театър "Възраждане" и театър София, драматичните театри в Пловдив, Монтана, Перник, Благоевград, Габрово, Стара Загора, Ямбол, Варна. Телевизионната пиеса "Посоки" е откупена и излъчена в Югославия, Полша, Чехословакия, Монголия. Автор е на радиопиеси, на пиеси за деца "Златното момиче" и "Принцесата и граховото зърно". Публикува стихове в периодичния печат. През 1989 г. издава първата си стихосбирка "Орбити за мен". Религиозната мистерия "Света Петка" е издадена в сп. "Мост" през 1990 г. Пиесите "Стояна и Ангела" и "Христос и Магдалена" са отпечатани в сп. "Театър, 1992 г.
Автор е на книгите: Орбити в мен. Стихове. 1989; Аз съм. Стихове.1994; Вече съм готова. Стихове. 1996, 1997; Отворено слънце. Стихове.1998; Театър, театър, театър. 1998; Детски пиеси. 1999; Свободни пиеси. 2000; [Аз]As sam balgarka & Edna balgarka. 2002; Мистерии. Пиеси. 2006.

Иво Арсенов
Роден на 23.ХII.1959 г. в с.Разград, Ломско. Завършил Немска гимназия в Монтана. Учи немска филология в СУ "Климент Охридски". Работи като спортен репортер във в. "Монт - прес", " Слово". Работи като учител по немски език. Пише поезия от ученическите си години. Автор е на стихосбирката "Без поза, без маска". 1999.

Драгомир (Псевдоним на Жак Нисим Меламед) Асенов
Роден на 15 май 1926 г. в град Фердинанд, дн. Монтана. През 1936 г. , след смъртта на неговия баща семейството му се установява в София. Около шест години е на издръжка в частно сиропиталище. През 1943 г. е изключен от гимназията за антифашистка дейност и изселен в Русе. След завършване на средното си образование постъпва на работа в Русенския вестник "Дунавски отечествен фронт", в който публикува първите си статии, рецензии, очерци, памфлети и др. Той е един от основателите на в. "Дунавски културен фронт". През 1953 г. завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". В периода 1953-56 г. е редактор във в. "Работническо дело". Сътрудничи на "Народна младеж", "Вечерни новини", "Литературен фронт", "Септември" и др. От 1957 г. е редактор на сп. "Родна реч", а от 1965 г. е главен редактор на списанието. От 1968 г. е зам. - главен редактор на в. "Литературен фронт", от 1971 г. е секретар на СБП.
През 1951 г. издава първата си книга "Когато Тито награждава", която е крайно политизирана. През 1964 г. Народният театър "Иван Вазов" - поставя първата му пиеса "Рожден ден". По-късно се появяват и другите му драматургични произведения "Рози за доктор Шомов", "Розходка в събота вечер", "Изпити", "Горещи нощи в Аркадия", "Професия за ангели", "Златното покритие", поставени в много столични и провинциални театри. От 1982 г. Драматичен театър - Монтана носи неговото име. Умира на 19 юни 1981 г. в София.
Автор е на книгите: Когато Тито награждава. Разкази. 1951; Нашият завод. Повест. 1956 (2 прераб. Изд. 1962); Съвест. Разкази. 1956; Пътищата се разминават. Роман. 1959; Кафявите хоризонти. Роман. 1961 (2 прераб. Изд. 1970); Големият каменен дом. Роман. 1963 (1980); Рожден ден. Драма. 1965; Плодът на ветровете. Роман. 1966; Рози за д-р Шомов. Драма. 1967; Разходка в събота вечер. Пиеса. 1969; Сурово възпитание. Разкази. 1969; Горещи нощи в Аркадия. Пиеса. 1970; Изпити. Пиеса. 1970; Тази кръв няма да се пролее. 1973; Биография на един вечен ден. 1976; Най-тежкия грях. Роман. 1980; Огнена межда. Летопис в два романа. 1980; Наградата. Пиеса. 1981; Избрани произведения. В 3 т. 1983-1984; Елегия за едно женско сърце. Роман 1984.

Георги Атанасов
Роден е на 17 декември 1951 г. в гр. Лом. Средно образование завършва в родния си град. През 1974 г. зарършва ВНВАУ - гр. Шумен. Започва да пише стихове като ученик. Печата в местните и централни вестници -"Септемврийско слово", "Народна трибуна", "Пулс", "Народна младеж", в армейски издания и поетични сборници. Стиховете му са философска изповед на времето в което живеем, излъчват топлина и искреност.
Автор е на книгите: Думи за из път. Стихотворения. 1983; Сватбите на Маринков. Повест. 1986; Слънчево махало. Стихотворения. 1989.

Ата Бечева
Родена на 15 октомври 1957 г. в гр. Монтана в ромско занаятчийско семейство. Средното си образование завършва в ИТ "Васил Левски". След това продължава образованието си в ПИДУ гр. Враца - 1979 г. Работи 10 години като детска учителска в Монтана, с. Георги Дамяново и с. Крива Бара. След това се ориентира в сферата на семейния бизнес. Работи като ЕТ и се включва в културния живот на ромските неправителствени организации. Сътрудничи на списание "Етно репортер", "Андрал" и е постоянен кореспондент на единствения ромски вестник "Дром - Дромендър". Участва в изследването на ромския фолклор в Северозападна България. Първите си поетични стъпки прави в техникума, но няма публикации. През 2002 г. излиза първата й стихосбирка "Моята болка". Публикува във в. "Слово", "Монт-прес", Слово плюс", както и в списанията "Етно репортер", "Андрал" и в. "Дром - Дромендър". Представена е от медиите в националното радио "Христо Ботев", и телевизиите "7 дни" и "Монт 7". През 2002 г. в чест на поета Усин Керим е обявен конкурс, където Ата Бечева печели първа награда. На 8 април 2002 г. (Национален ромски празник) й е връчена специална награда за първа стихосбирка, организирана от вестник "Дром - Дромендър".
Автор е на книгата: Моята болка. Стихотворения. 2002.

Борис Борисов
Роден в с. Градешница, Монтанско. Завършил е Висшия инженеро-строителен институт. Работил е като организационен работник в Монтана. Публикувал е в сп. "Пламъче", "Дружинка", "Славейче" и др.
Автор е на книгите: Сънено слънце. 1989; Двеста изречения. 2002; Жарава от сънища. Тристишия. 2006

Георги Борисов
Роден на 8 март 1924 г. в с. Долна Вереница, област Монтана. Журналист, хуморист, сатирик. Тежко заболяване му попречва да завърши образованието си. Първите хумористични творби публикува във Варненски вестник. Творческият му път започва във вестник "Отечествен зов" (Враца) - в началото е дописник, но скоро става щатен член на редколегията и зав. отдел "Литература и изкуство". През април 1954 г. заедно с Янко Бобов създават вестник "Септемврийско слово". В продължение на 20 години до пенсионирането си през 1974 г. е зам. гл. редактор на вестника. До 1959 г. е нещатен кореспондент на в. "Работническо дело" и първи председател на Окръжното журналистическо дружество. Като дългогодишен нещатен сътрудник на в. "Стършел" се изявява като фейлетонист, сатирик и публицист. Публикува свои фейлетони в рубриката "Четиво за министри и генерални директори". Библиотека "Стършел" издава две негови книжки. Сътрудничи на в. "Вселена" и в. "Монт - прес". Умира на 31 юли 1998 г. в родното си село Долна Вереница.

Вилма Борисова
Родена в град Монтана. Завършила е Държавното хореографско училище - гр. София. Пише поезия.
Авторка на книгата "Осъдена любов"

Васил Вачев
Роден на 14 юни 1925 г. в с. Стубел, Монтанско. Завършва гимназия в Берковица през 1949 г. и Педагогическия институт във Враца 1949 г. От 1948 г. до 1950 г. е артист-стажант в Драматичен театър - Враца. Работи като редовен учител в родното си село, а от 1952 г. е в състава на Врачанската театрална група. Целият му творчески живот преминава във Врачанския народен театър, където изиграва над 70 роли. Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал, сред които "Крадецът на праскови", "Най-дългата нощ", "Непримиримите", "Карамбол", "Роялът" и др. За постижения в киното, театъра и художествената самодейност е награден с орден "Кирил и Методий" - I степен, Народен орден на труда - златен, Златна значка на народните читалища. Удостоен със званието"
Автор е на сборника стихове "Триптих". 2002.

Христо Владимиров
Роден на 25 април 1938 г. в с. Комощица, Ломско. Гимназия завършва в Лом, а машинно инженерство във ВИМЕС - Русе. Работил е като главен инженер в родното си село, като началник - бюро конструктувно в Завода за електрокари в Лом, Почетен гражданин на Враца.
Зам. Директор по механизация в Енергостроймонтаж - Козлодуй и началник - направление "Стопански дейности" в община Лом. От 1992 г. е главен редактор на "Ломски вестник". От 1998 г. е пенсионер.
Автор е на книгите: Мелницата време. Стихове. 1994; История на село Комощица.

Красимир Върбанов
Роден в село Расово, област Монтана. Завършил е Строителния техникум в гр. Враца и библиотечни курсове. Живее в Благоевград. Негови стихове са публикувани в централния периодичен печат и литературните сборници "Китка" и "Корени". Дълго време е редактирал в. "Вършец".
Автор на книгата: Измерения в орбита. Стихосбирка. 1992.

Георги Георгиев
Роден на 27 септември 1928 г. в село Живовци, община Монтана. По професия е лекар, дългогодишен завеждащ отделение в Окръжната болница. Кандидат на медицинските науки, с над 80 научни публикации в медицинския печат и една монография.
Публикувал е редица стихотворения, разкази, фейлетони и хумористични миниатюри в местния и централния печат. Печелил е първа награда в конкурси за най-добър разказ и фейлетон.
Автор на книгата: "Дива ябълка", 2005; Бумеранг. Разкази и пътеписи, 2010

Иван Давидков
Роден на 9 март 1926 г. в с. Живовци, област Монтана. Основно образование завършва в родното си село, гимназия в гр. Берковица през 1944 г. и славянска филология в Софийския университет през 1951 г. През 1958 - 59 г. е в Украйна и Белорусия по линия на културна спогодба, изучава украински и белоруски език, установява контакти с видни представители на тяхната литература, което предопределя насоката му към преводаческа дейност . Творческата си и професионална кариера започва като редактор във в. "Септемврийче" през 1946. След това е редактор в детско-юношеската редакция на Радио София, гл. редактор на "Родни простори", член на Сценарната комисия при българската кинематография. През 50-те и 60-те години е гл. редактор на сп."Пламъче" и "Славейче". От 1968 г. до 1986 г. е главен редактор на издателство "Български писател". Творческата дейност на Иван Давидков е богата в тематично и жанрово отношение: поет, прозаик, есеист, художник и преводач. Превежда поезия от украински, руски и белоруски. Кригите му са преведени на руски, украински, булоруски, чешки, словашки, полски, френски и английски език.
Член на СБП. Носител на национални и чуждестранни награди за поезия и преводаческо творчество.
Умира на 6 август 1990 г. в София.
Автор е на книгите: Знаме с петолъчка. Стихове за деца. 1949; Трамвай. Стихове. 1950; Украинецът с бялата хармоника. Стихове. 1951; Дружно напред. Стихове за пионери. 1953; Кооперация "Победа". 1953; Рамо до рамо. Стихове. 1953; У дома. Стихове за юноши. 1956; Светлина от скрежа. Лирика. 1957; Огърлица. Стихове за юноши. 1959; Днепър под моя прозорец тече. Стихове. 1960; Съзвездието на светулките. Стихове за юноши. 1961; Радостта стои до всеки праг. Лирика. 1962; Крила и корени. Стихове. 1964; Утринни влакове. Стихове за юноши. 1964; Песни и балади. 1965; Хълмове под вечерницата. Стихове. 1966; Под лозницата. Стихове за деца. 1967 (1983); Далечни бродове. Повест. 1967; Ден с чучулигови криле. Стихове за юноши. 1967; Стихотворения. 1968; Тракийски могили. Стихове. 1968; Мостове от облаци. Избрани стихове за юноши; Озарение. Стихове. 1970; Къшей хляб за пътника. Повест. 1971 (1974); Каменоломна. Стихотворения. 1972; Наздравица за звездопада. Стихове. 1972; Пътеките на зорницата. Стихове за деца и юноши. 1972; Вечерен разговор с дъжда. Роман. 1973; Бял кон до прозореца, Танц на кипариси. Стихове. 1975; Сбогом Акрополис.! Роман. 1976; Израни стихотворения. 1976; Молитви за длетото и камъка. Стихове. 1977 (1980); Билет за Бретан. Роман. 1977; Стихотворения. 1977; Искам да ти подаря. Стихотворения. 1977; Балада за самотните мореплаватели. Роман. 1979; Проза. Далечни бродове. Къшей хлаб за пътника. Вечерен разговор с дъжда. 1979; Момче с фенерче. Стихове за деца и юноши. 1981; Рифовете на далечните звезди. Роман. 1981; Владетелят на нощните слънца. Стихове. 1981; Зимните сънища на лъвовете. Роман. 1982; Око на птица. Стихове. 1983; Корида. Стихотворения. 1984; Мелодия за флейта. Любовна лирика. 1984; Полетът на стрелата. Бележки, наблюдения, есета. 1985; Лирика. Т. 1-2. 1986; Отлитането на скорците. Стихотворения. 1987; Лодката на Харон. Роман. 1987; Морето. Стихотворения. 1988; Термопили. 9 стихотворения. (Библиофил изд. В 50 екз.) 1988; Нощно виолончело. Бележки, наблюдения, есета. 1989; Къпането на нимфите. Стихотворения. 1990; Може би сбогом. Стихотворения. 1992; Избрана лирика. 1995; Кафенето на клоуните. Есета, етюди, наблюдения и дневник от 1989 г. 1995; Което не успя да кажеш. 2003; Лирика, т.1, 2008; Есеистика, т.2, 2008.

Бисера Дакова
Родена на 1 ноември 1966 г. Завършила е българска филология. През 1999 г. е аспирант във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Работила е като преподавател в ГПЧЕ "Д-р Петър Богдан" - Монтана. Сътрудничи на местния и централен периодичен печат. По настоящем живее и работи в София.
Автор на книгата "Яворов. Археология на автора". 2002.

Владимир Данкин
Роден на 5 юли 1927 г. в с. Винище, Монтанско. Завършва гимназия в гр. Монтана, след което става учител в родния си край. Организационен работник е в младежката организация. Участва в строителството на Петроханската каскада, в изграждането на ж.п. линията Перник - Волуяк и Димитровград. През 1950 г. се установява да живее в гр. Враца. Постъпва на работа в редакцията на в. "Отечествен фронт", като кореспондент за Михайловградски, Врачански и Видински окръг, където работи до пенсионирането си през 1987 г.
Наред с журналистическите си публикации Владимир Данкин печати разкази и публицистични материали в редица ежедневници и литературни издания. Още с първият си сборник разкази "В очакване на дъжда" отпечатан през 1967 г., Владимир Данкин заявява своето място в литературния живот. През 1997 г. излиза и първата му стихосбирка "Щърков сняг".
Член е на Съюза на българските журналисти и член-основател на Съюза на независимите български писатели.
Умира на 8 март 2001 г. във Враца.
Автор е на книгите: В очакване на дъжда. Разкази. 1967; Горчиви корени. Разкази. 1969; Кърпи кожух. Разкази. 1973; Когато ни свалят шапка. Очерци. 1974; Вода куршумена. Разкази. 1978; Ден за умиране. Очерци. 1989; Щърков сняг. Стихотворения. 1997.

Иван Димитрашков
Роден на 2 юли 1923 г. в гр. Лом. Завършва прогимназия в родния си град, но поради бедност и участие в нелегалната борба не може да продължи образованието си до 1944 г. След 1944 г. завършва гимназия и Библиотечния институт в София. Целият му трудов стаж е посветен на културната дейност: ръководител на Градската читалищна библиотека, кореспондент на БТА, секретар на Околийския читалищен съюз и повече от четвърт век ръководи културния живот на града. Автор е на над 200 разказа, публикувани в пресата и излъчвани по Радио София. За активна културна дейност е награден с Орден "Кирил и Методий" І и ІІ ст., носител е на значката "Отличник за културна дейност" на КК, значката "Огоста" на Областия съвет за култура, на почетния знак на Ломска община за културна дейност "Кръстьо Пишурка", на Герба на град Лом и много други.
Умира през м. октомври 2004 г. в гр. Лом.
Автор е на книгите: На чаша кафе. Повест 1999; Реквием за една любов. Сборник с разкази. 1999; Салка. Повест. 2000; Обич. Разкази. 2000; 75 години Ломски оперетен театър. 2000.

Палмира Додева
Родена на 21 януари 1950 г. в с. Бели мел. Средно образование завършва в родния си край и ПТТИР училище в София. Живее и работи в гр. Берковица като телеграфистка. За първи път печати стихове във в. "Септемврийско слово".Нейни есета и стихотворения са публикувани във в. "Червено знаме", "Септемврийско дело", "Импулс", "Ком".
Автор на книгите: "Да се възродиш" /Стихосбирка/ 1993; "Да се вградиш" 2002.

Сава Донев
Роден на 4 юли 1957 г. в село Крапчене, област Монтана. Средно образование завършва в Музикалното училище в гр. Варна, където прави и първите си стъпки в композицията. Записва Българска държавна консерватория със специалност валдхорна в класа на проф. Тонев. Работи като читалищен секретар в гр. Правец, а по-късно като учител. Негови разкази са публикувани в сп. "Септември", "Пламък", във вестниците "Народна младеж", "Студентска трибуна". Сборникът "Верига е първата му самостоятелна книга излязла през 1985 г.

Венелин Ерменков
Роден на 5 март 1958 г. в Михайловград. Завършил е гимназия в родния си град, българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Превежда от френски. Работи като учител в София.
Автор е на книгата: "Близост". Стихове. [1994].

Николай Звезданов
Роден на 16 февруари 1949 г. в село Ягодово, област Монтана. Завършва гимназия във Вършец през 1967 и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" 1974 г. От 1975 г. е преподавател по руска класическа литература в Катедрата по чужди литератури във Великотърновския университет. Защитава кандидатска дисертация на тема "Художествената картина на света в творчеството на Йордан Радичков и Гогол" (1984), доцент от 1990 г. Специализира в Москва, а през 1989-91 г. е лектор по български език и култура в Националния автономен университет Мексико-сити. През 1991 г. чете лекции по руска класическа литература в университетите Интерконтинентал и Иберо-американа. Публикува студии и статии в научни издания в България и Мексико.
Автор е на книгите: Неосветените дворове на душата (Йордан Радичков). 1987; В света на "Майстора и Маргарита". 1992; Космосът на Гогол. Същият в огледалото на другия. 2005.

Иван Здравков
Роден на 12 май 1941 г. в с. Долни Цибър, Ломско. Завършил българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е работник, журналист, отговорен редактор в ЛИК, БНТ.
Автор е на книгите: Закълнете се в солта, 1977; Вечерна чаша, 1985; Сенки бродници, 1992.

Радослав Игнатов
Роден през 1949 г. в Михайловград. Завършил е българска филология през 1972 г. и оттогава работи като журналист. Публикувал е стихове във всички литературни издания. "Сълза върху горещия камък" е първата му поетична книга. От 2005г. е член на СБП.
Автор е на книгите: Сълза върху горещия камък. 1984; Да те повикам, 1987; Предай нататък, 1994; Времето на сънищата, 1995; Аз, господи, 1998; Лозята на чичо Ной, 2002; "Новите ловни полета" /Роман/ 2003; Вторични видове, 2005; "Монтана сега и тогава", 2009; Обвинението защитава. Романи, 2009.

Цветан Илиев
Роден на 23 април 1932 г. в с. Голинци (сега квартал на гр. Лом), област Монтана. Завършва прогимназия в родното си село, мъжката гимназия в гр. Лом и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като учител в гр. Кнежа, в Окръжен съвет за култура, "Бюро естрада" и ОП "Книгоразпространение" - град Враца. За първи път печата стихове като студент във в. "Народна младеж". През 1991 г. издава първата си книга "Неосветена тишина". Публикува разкази, стихове, есета, очерци и пътеписи в централния и местния периодичен печат. Негови стихове са излъчвани по БНТ и БНР, преведени са на руски и немски език. Бил е кореспондент на в. "Учителско дело", "Септемврийче", "Отечествен зов", "Български писател". Сътрудничи на в. "Слово плюс" и "Български писател". Член на СБП.
Автор е на книгите: Неосветена тишина. 1991; Необяснима светлина. Лирика. 1992; Две торбички. Детска поема. 1994; Не мога да отмина. Стихове. 1998; Тревога човешка. 1999; Милост и за тебе, Господи. Стихове. 1999; Болка за България. 2001; Най-хубавата дума да намеря. 2001; Брезичка някъде по пътя. Стихове за Русия. 2002; "За светлината орисан" /Стихове/ 2002.. Изповеди. Стихове. 2006, С ръка на сърцето. Стихове. 2007, Разгневено сърце. Стихове. 2007; Под Борованското небе, 2008; Като сълза на Богородица. Лирика, 2010.

Младен Исаев
Роден е роден на 7 юни 1907 г. в с. Балювица, област Монтана. Начално образование получава в родното си село, след което учи в средно механо-техническо училище в София. През 1922 г. е изключен поради участие в ученическа стачка. Продължава образованието си в Берковица. Участва в Септемврийското въстание 1923 г. През 1925 -26 г. е ученик в гимназията във Враца, но е принуден да емигрира в Югославия. Завръща се в страна след амнистията през 1929 г. Изветно време живее в родния си край, но още същата година се премества в София. Завършва средно образование като частен ученик през 1932 г. Първите му литературни опити са в областта на прозата - разкази със социална тематика. Сътрудничи на "РЛФ", "Звезда", "Щит", "Нова литература", "Литературен преглед", "Кормило", "Българска мисъл" и др. През 1931 г. е редактор на в. "Ехо", а през 1932 г. на сп. "Наша мисъл". Изданията са закрити от полицията, а Младен Исаев е арестуван. Няколко месеца е в Софийския и Старозагорския затвор. През периода 1932 -1944 г. работи в СБП. Публикува стихове, статии, рецензии, превежда от руски. Заради участето му в нелегална дейност през 1942 г. е съден по делото на ЦК на БКП. Оправдан е по недоказаност. Интерниран е в концлагерите "Гонда вода", "Кръсто поле" и "Свети Кирик". През 1944 г. заминава като военен писател - доброволец на фронта в Унгария и Австрия. За периода 1944 - 47 г. и 1956 - 58 г. е секретар на СБП, а от 1962-1966 г. е заместник председател на СБП. Успоредно с това е заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1958-60), редактор но сп. "Български войн" (1960-67). Народен представител в VІ - VІІІ Народно събрание.
Отличен е със: "Заслужил деятел на културата"(1963), "Герой на социалитическия труд" (1967, 1977), "Народен деятел на културата" (1970), "Герой на НРБ" (1982), Орден "Г. Димитров" (1987).
Умира на 14 май 1991 г.
Автор е на книгите: Пожари. Стихове. 1932; Жертви. Стихове. 1934; Ведрина. Стихове. 1936; Вироглавци. Весели стихове за деца. 1938; Горско юначе. Стихове за деца. 1933 (1945); Дечко боримечко. 1938; Сърненцето от планината. 1938; Тревожна планета. Поеми. 1938; Затвореното сърненце. Разкази. 1941; Моите другари. Детска книжка с картинки. 1941 (1943, 1944); Пролетна радост. Ракази. 1941; Човешка песен. Стихове. 1941; Война. Избрана лирика. 1945; Сърненцето. Разкази за деца. 1945; Сърце юнашко. Весели истории. 1945; Четирите кученца. Приказка в стихове. 1945 (1948, 1949, 1950); Огъня. Лирика. 1946; Изгубеното агънце. 1947; Поема за винтовката. 1947; Чудният свирец. Избрани стихове за деца и юноши. 1947; Дивото мече. Повет за деца. 1948; Поема за Вапцаров. 1948; Младост . Стихове. 1949; Звезда на мира. Лирика. 1950; Избрана лирика. 1951; Нашата земя хубава. Подбрани творби за деца и юноши. 1952 (1955); Бойна младост. 1953; Великани. 1953; Земя и герои. Стихове за деца. 1953; Кротки, диви и грабливи. Картинна книга за малките. 1954; Обич. Стихове. 1954; Шоколадовият завод. 1954; Стихотворения и поеми. 1955; Под слънцето на Китай. Стихотворения. 1956; Стихотворения и поеми. 1957; Стихотворения и разкази да деца и юноши. 1957; Ясни далечини. Лирика. 1959; Мъжество. Стихове. 1960; Лирика. Избрани стихотворения. 1961; Зеленото дърво. Стихотворения. 1965; Крила. Стихотворения за деца и юноши. 1964; Приказна земя. Стихотворения и разкази за деца и юноши. 1964; Революционни балади. Стихотворинея. 1964; Високи сини планит.ни. Стихове и разкази за деца. 1966 (1969, 1975); Замфир Попов. Биографичен очерк. 1966; Щедрост. Лирика. 1966; Избрани творби. В 2 книги. Кн.1. Лирика, поеми , балади. 1930-1950. Кн. 2. Лирика, поеми балади. 1951-1966. 1967; Паризанска поляна. 1967; Таралежова ръкавица. Епиграми. 1968; Хайдушкото кладече. Стихотворения за деца и юноши. 1968; Висина. Лирика. 1969; Стихотворения. 1970; Покой за тебе няма. Лирика. 1971 (1975); Петрохански вечери. Лирика. 1972; В прекрасния свят на поезията. Очерци и есета .1973; Гневът. Септемврийска поема. 1973 (1981); Човекът посрещна слънцено. Стихове. 1974; В страната на слънцето. Стихотворения и разкази за деца и юноши. 1977; Избрана поезия. В 2 тома. 1977; Незабравимото. Мемоари. 1976 (1979); Избрани произведения в 3 тома. 1981; Завиждам на птиците. 1981; Огъня. 1982; Звездни мигове. Лирика. 1983; Избрани стихотворения. 1983; Антология на манускипта. 1984; Стихотворения. 1985; Епоха. Стихотворения. 1986; Избрани творби в 4 тома. 1987; Дървото на любовта. Любовна лирика. 1989; Слънцено. Стихотворения за деца. 1989;
  
Любомир Йорданов
Роден през 1958 г. в село Долни Цибър, Ломско. Завършил е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Член е на СБЖ. Работил е във в. "Септемврийско дело", "Демокрация" и "24 часа". Кореспондент е на в. "Труд " за Монтана.
Автор е на книгите: "Присъствие на вятър" /Стихове/ 1987; "Още любов" /Стихове/ 1992; "Изгубена земя" /Стихове/ 1999; "Пътешествие из дивия Северозапад" 2004; "Стогодишният потоп. Лом април 2006", 2006.
  
Юлий Йорданов
Роден в град Лом. Средно образование завършва в политехническата гимназия „Найден Геров” в град Лом. Завършва Философския факултет и Факултета по журналистика на Софийския университет „Свети Климент Охридски”.Творческата му дейност започва в ломския вестник „Народна трибуна”, на чиито страници печати първите си литературно-критически статии, за да премине по-късно в областните вестници „Септемврийско дело”, „Дело”, „Вселена” и „Монт-прес”. В последния отначало е отговорен редактор, а след това отговорен секретар. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика. Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”, на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет „Ангел Кънчев”, както и на други отличия.
Автор на книгите: „Орелът с ангелската душа” за Дядо Цеко Петков – Воеводата; „Северозападната литературна нива” – 1989; „Опуси за талантливостта” – 2004; „Чудотворството, наречено изкуство” – 2006; „Дарове на дарбата” - 2009.
 
Юлиян Цаньов Йорданов
Роден на 7 октомври 1931 г. в град Фердинанд. Завършва гимназия в родния си град (1949) и българска филология в Софийския университет (1956). От 1956 до 1960 г. е учител, 1961-62 г. редактор във в. "Учителско дело", литературен сътрудник и завеждащ отдел в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши от 1962 до 1969 г. Главен редактор е на сп. "Деца, изкуство, книги" (1969-76) и главен редактор в издателство "Отечество" (1976-91).
Автор е на книгите: Път през детските книги. Лит.-крит.статии и изследвания. 1981; Литература на днешното детство. Статии.1984; Портрети от книжната лавица. Лит.-крит.очерци. 1988.

Лолита Йорданова
Родена на 14 януари 1966 г. в село Безденица, област Монтана. През 1983 г. завършва Икономическия техникум "Васил Левски" в град Монтана. След това учи в полувиш институт за начални учители - град Плевен. Висше образование заръшва във ВПИ - град Благоевград през1990 г., специалност "начална педагогика" и следдипломна квалификация по екология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1992 г. Работила е като учителка. Сътрудничи на местния периодичен печат. Била е кореспондент и заместник главен редактор на в. "Слово плюс". През 1997 г. публикува първите си стихове. Свои литературни творби печата във вестниците "Слово", "Монт-прес", "Монтана новини". През 1999 г. издава стихосбирката "Болка от самота". Участва в литературни конкурси за млади литературни творци от цял свят.
Автор е на книгите: "Болка от самота" /Стихове/ 1999; Подаръкът. Импресии. 2003.

Мартен Калеев
Роден на 18 август 1958 г. в град Вършец, област Монтана. Завършил е икономика и журналистика. Работил е в сферата на културата, образованието и частния бизнес. През 1987 година е назначен за редактор на отдел "Култура" на областния всекидневник в. "Септемврийско дело". Като завеждащт отдел подпомага издаването на притурката "Поетична сряда", в която творците от Северозападна България публикуват своите литературни творби. Автор и издател на специализирано издание за бизнес, реклама и литература "Риск-магазин", за което има присъдена запазена търговска марка в ИНРА - София, и международен стандартен издателски идентификатор за книгопечатане и периодика. Няколко години е ръководил собствен информационно-издателски център "Риск-магазин" - Монтана. Автор е на теоретични разработки по проблемите на икономиката и културата. Негови разкази са излъчвани по БНТ и БНР. Основател е на клуба на независимите мислещи хора за развитие на гражданско общество "Брод" - Монтана.
До 1992 г. е членувал в СБЖ. Бил е член на експертния съвет по култура на град Монтана. Член е на Rotari Club - Монтана. Носител е на награди за разказ на в. "Отечествен фронт", (за разказа "Учени хора"), на сп. "Жената днес"(за разказа "Тревожно пътуване"), на в. "Дело"(за разказа "Пръстенярката"), първи награди от регионални конкурси за разказ в Монтана (за разказа "Оттатък завоя", 1987, и "Див човек", 1988г.).
Член на СБП. Председател на Дружеството на писателите в Монтана.
Автор на книгите: Очите на жаждата. 1998; Лудница 5. 2002; Обещанието на Данте. 2002; Шепот = Whisper. 2004; Капан за светулки. 2004; Монолози. Импресии, есета, разкази, монолози, зарисовки, словесни акварели, състояния, сънища, хайку, хайбуни, хайга. 2006.Тъгата идва привечер. 2007; Градината на разпятието. Роман, 2010.

Николай Кирилов
Роден на 24 март 1922 г. в с. Якимово, област Монтана. Завършва гимназия във Видин през 1941 г. Участва активно в борбата против фашизма. Изключван е от гимназията и е арестуван. През 1942 г. следва медицина в Загреб. 1943-1944 г. лежи в затвора в гр. Лом. Завършва Военнополитическата академия в София през 1952 г. и е на служба в армията. От 1960 г. до 1968 г. е главен редактор на Издателство за литература на чужди езици, а от 1973 г.- редактор на сп. "Септември".
Публикува разкази и очерци в периодичния печат - в. "Народна младеж", "Литературен фронт", сп. "Български войн", "Пламък" и др. Член е на СБП.
Умира през 1992 г.
Автор е на книгите: Пролетен дъжд. Разкази. 1960; Небе без прах. Разкази. 1965; Тя даде - тя взе. Разкази. 1969; Отвързано време. Разкази. 1973; И от бога ще те отнема. Новели. 1979; Жадни вълни. Разкази. 1980; Бракосъчетайме със света. Повести; Монархия на великите страсти и на великите пости. Роман. 1989; Избрани произвадения. В 2 т. 1982.

Стефан Любенов Коларов
Роден на 28 септември 1943 г. в гр. Лом. Завършва Журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” (1968). Работил е като редактор във в. “Народна младеж” (1967), референт в Съюза на българските писатели (1968), редактор в сп. “Обзор” (1969–70), в агенция “София-прес” (1970–71), в Профиздат (1974–75), във в. “Литературен фронт” и в отдел “Литература и изкуство” на в. “Работническо дело” (1975–79). Като аспирант на акад. Георги Цанев защитава дисертация на тема “Творчеството на Ангел Каралийчев” (1975) и получава степента “доктор”. От 1977 г. е преподавател в катедра “Българска литература” във Филологическия факултет на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и през 1980 г. е избран за доцент. Научен сътрудник от 1979 г. и старши научен сътрудник от 1988 г. в Института за литература при БАН. Чел е лекции по история на българската литература във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (сега НАТФИЗ) от 1980 до 1984 г. Бил е преподавател по български език и култура в Университета “Жан Мулен” в гр. Лион , Франция (1984 – 88). Сега е хоноруванпреподавател в катедра “Книгоиздаване и БИД” във факултет „Математика и информатика” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, където чете лекции в специалностите “Библиотечно-информационни дейности” и “Книгоиздаване”. Член е на катедра “Книга и общество” във Факултета по библиотекознание и културно наследство в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София, където изнася лекции по история на новата българска литература, теория и практика на текста, теория и практика на масовите комуникации, европейски културни практики в специалностите “Печатни комуникации”, “Библиотекознание и библиография”, „Културно-историческо наследство“ и др. Участва в редколегията на сп. „Издател“. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Изследва проблеми от историята на българската литература, от историята и теорията на журналистиката и книгоиздаването, разработва теми и проблеми на съвременните медии. Заедно с преподавателската си работа се изявява като литературен критик и публицист. Автор и съставител на сборниците Романтика (1981–1986); Бележити българи, т. VІІ и т. VІІІ (1982, 1984); Среднощна коситба (1983); Бетон и нежност (антология) (1984); Утрини от рамене (1985); Литературата на 30-те години (1985); Илинденско-Преображенското въстание и българската литература (1985); Детска китка (антология) (1992) и др. Издал е книгите: Между дълга и вдъхновението. Лит.-критически статии. 1971; Съвременни силуети. Лит.-критически портрети. 1972; Творци и проблеми. Лит. критика. 1974; Ангел Каралийчев. Лит.-критически очерк. 1976; Класа и литература. Лит.-критически портрети и статии. 1976; Младен Исаев. Лит.-критически очерк; Георги Караславов. Лит. анкета. 1978; Изстраданото слово. Срещи и разговори със съвременни писатели. 1979; Живот, по-хубав от песен... Н. Й. Вапцаров. 1979 (1982 – 1990); Дора Габе. Лит.-критически очерк. 1980; Младен Исаев. Лит. анкета. 1980; Дълг и литература. 1982; Майстор на лиричната проза. Ангел Каралийчев. Монография. 1983; По априлската магистрала на времето. Проблеми на съвременната българска поезия 1956 – 1981. 1983; Иван Вазов. Лит.-критически очерк. 1984; Свобода и любов. Лит.-критически статии. 1985; Шестимата от дело № 585/1942. Документално публицистична проза. 1982 (1985 – доп. и прераб. изд., 1990); Черти от поетиката на Младен Исаев. Литературнокритически очерк. 1988; Книгоиздаване, читатели и съвременност. Студии и статии. 2004; Александър Паскалев и модерното българско книгоиздаване. Монография. 2005; Книгоиздатели, литературен живот, творчество. Документални очерци и статии. 2006; Четене, любов и художествен процес. Документални очерци и статии. 2007; Литература, медии, творчески влияния. Очерци и статии. 2008; Личности, журналистика, време. Документални портрети и етюди. 2009; Яворов и Лора. Мистерията на една гибел. Книга І Револвер и любов. Документално-публицистичен роман. 2009; Из историята на българската журналистика. Документални статии и портрети. 2010; Публицистика и национален живот. Портрети, етюди, антологични творби. 2011; Книжовни светове. Очерци и етюди. 2012. Яворов и Лора. Мистерията на една гибел. Книга II Револвер и отрова. Документално-публицистичен роман. 2013; Блянове и куршуми. Книги, вестници, съдби. 2013. Яворов и Лора. Мистерията на една гибел. Книга III. Присъда: безсмъртие. Документално-публицистичен роман. 2015.

Емил (псевдоним на Емил Дончев Станчев) Коралов
Роден на 2 ноевмври 1906 г. в с. Славотин, област Монтана. Завършва гимназия в гр. Враца и немска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Като гимназист се включва в антифашистката борба.
Интересът му към литературата започва още в младежките години. За първи път печата през 1922 г. стихотворението "Песента на камбаната" в сп. "Младеж". По-късно сътрудинчи на сп. "Нов път", в. "Ехо", "Наши дни", "Вестник на жената", "Литературни новини", на сп. "Българска мисъл", "Златорог", "Изкуство и критика". Публикува стихове и разкази за деца в сп. "Детска радост", "Светулка" и др. Редактира в. "Весела дружина" В периода 1934-36 година, заедно с Георги Цанев и Светослав Минков издава в. "Лик". През 1926 г. издава първата си книга "Белият конник", сборник стихове в съавторство с Тодор Харманджиев. Член на СБП.
Умира на 22 юли 1986 г. в София.
Автор е на книгите: Белият конник. Сихотворения. 1926; Луната и прокурорък. Разкази. 1927; Великата жажда. Роман. 1930; Непобедимите. Повест за деца и юноши. 1933; Тайните на стария рудник. Повест за деца и юноши. 1933; Безстрашният Ради и хитрите крадци. Повест за деца. 1934; Златният извор на пустинята. Повест за деца. 1934 (1935, 1941); Индиецът с черното око. Повест за деца. 1934; Катастрофата в морето. Повест за деца. 1934; Кражбата в киното. Повест за деца. 1934; Пантерата индокитайски лес. Повест за деца. 1943; Приключението при бялата река. Повест за деца. 1934; Страшният скок с парашут. Разкази за деца. 1934; Съкровището на изгорялата къща. Повест за деца. 1934; Хвъркатият автомобил. Повест за деца 1934; Човекът с две лица. Роман. 1934; Загубеният брат. Повест за деца . 1935; Човекът, който вижда всичко. Повест за деза . 1936; Златната земя. Повест за деца. 1937 (1941) Ралина. Разкази. 1938; Загадъчното отмъщение. Роман за деца. 1938; Кретостта на живота. Повест з деца. 1938; Кулата на чудесата. Повест за деца . 1938 (1946); Малкият хайдутин. Повест за деца. 1938 (1940); На изпитание. Разкази. 1938 (1939); Непримиримите. Роман. 1938; Съкровището на синята планина. Роман за деца. 1938; Царството на светлината. Повест за деца. 1938; Черният капитан. Повест за деца. 1938 (1942); Аз ям мечки. Приказки за деца. 1939; Бялата крепост. Повест за деца. 1939; Освободителят. Повест за деца. 1939; Приключенията на несговорчивите братя. Роман за деца . 1939 (1946); Тайната на тримата. Роман за деца. 1939 (1942); Човекът на бъдещето. Роман за деца. 1939; Белият вожд на червенокожите. Под земята. Повести за деца. 1940; В страната, дето хората хвърчат. Повест за деца. 1940; Електрическият човек. Роман за деца. 1940; Островът на вечното слънце. Роман за деца. 1940; Сърцето на океана. Повест ма деца. 1940; Тайните и чудесата на слънчевата книга. Повест за деца. 1940; Тайнствената подводница. Роман за деца . 1940 (1942, 1946, 1947); Бесмъртиният вожд. Роман за деца. 1941 (1946); Градът на Жари и Морското момиче. Роман за деца. 1941; Самолет без хора. Повест за деца 1941; Слънцето на поробените. Роман за деца. 1941 (1945, 1947); Безстрашното българче. Повест за деца. 1942; Жари в Африка. Роман за деца. 1942; Към свободната страна. Повест з деца. 1942; Необикновеното отмъщение. Повест за деца. 1942; Бедънната пещера. Повест за деца. 1943; Дворецът на свободата. Роман за деца. 1948; Момъкът с черната ръка. Повест за деца. 1943; Палавите момчета. Повест за деца. 1943; Подвигът на една майка. Повест за деца. 1943; Синята планина. Повест за деца. 1943; Старото българско съкровище. Повест за деца. 1943; Хората на бъдещето. Повест з деца . 1943 (1947); Всяко нещо има край. Весели приказки. 1944; Преоблеченият върк. Приказки и разкази. 1944; Славните умници. Весели приказки и разкази. 1944 (1947); Вихрогонци. Приказки и разкази. 1945; Закрилникът от планината. Роман за деца. 1945; Летящият отряд. Роман за деца. 1945; Островът на щастието. Роман за деца. 1945.; Септемврийци. Роман. 1945 ;1950, 1953, 1959, 1963, 1982); Кому каквото се пада. Приказки за деца. 1946; Малейко може всичко. Прикзки и разкази. 1946; Огненият парашутист. 1946 (1948); Хитрото циганче. Разкази. 1846; Чудното пътешествие. Пиеси за деца. 1946; Всезнайко. Весели разкази. 1947; Подвигът на едно момче. Роман за деца. 1947; Светът на правдата. Повест за деца. 1947; Хитрите момчета. Повести за деца. 1947; Дъщерята на партизанина. 1947 (1949, 1955, 1965, 1984); Нощен поход. Пиеса за деца. 1948 (1949); Каблешково гори. Роман. 1949 (1952, 1953, 1964, 1970, 1981); Тошковата тайна. Приказки и разкази. 1949; Чавдаркината катеричка. Приказки. 1949; Съдбоносни дни. Пиеса. 1950; Училище за смелите. Роман. 1951 (1952, 1953, 1957, 1962, 1966, 1973, 1981); Край Марица. Роман. 1952 (1953, под загл. "Отражение в Марица", 1968); Двубоят. Роман 1953 (1957, 1966, 1986); Гъдевчо. Весели приказки. 1955; Спътници. Роман. 1956 (1971); Нова летопис. Роман. 1958 (1961); Чудният двор. Разказ. 1958; Дом на лястовички, приказки и разкази за деца. 1960 (1963); Малкият въстаник. Разкази, 1960; Двете ябълки на мама. Разкази за деца. 1961; Крилатите делвички. Разказ. 1961; Хвърковато- чудновато. Приказка. 1961; Чудните предачки. Разкази. 1963; побратими. Приказка. 1964; Крилатото мамче. Разкази за деца. 1965; Чинарите зашумяха. Роман. 1965 (1968, 1980, 1984, 1987); Яна Чимширева. Перуника. Повести. 1965; Драгойчо помага на дядо си. Разказ за деца. 1966; Стаичката с бухалите. Приказка. 1967; Да бягаме от мама. РЛазказ . 1969; Неонови сълнца. Повести. 1969; Тези, които обичаме. Повест 1969; Чипровското конче. Разкази за деца 1970; Чудната леля. Разказ за деца. 1970; Всеки има своя ден. Роман. 1972; Неспокоен летопис. Роман. 1972 (1986); Като в приказките. 1973; Бенгалски огън. Разкази и приказки за деца и юноши. 1975; Градът на светло. Роман. 1975; Вярност. Разкази и новели. 1976; Избрани творби в два тома. 1976; Приказки. 1978; Една сърничка бяга. Разкази за деца. 1979.

Славчо (псевдоним на Венцеслав Генков Кръстев) Красински
Роден на 25 декември 1909 г. в гр. Фердинанд, дн. Монтана в учителско семейство. Баща му Генко Кръстев е един от създателите на Учителския съюз в България. Началното си образование получава във Фердинанд. На петнадесет години става член на младежка антифашистка организация. Арестуван е и инквизиран по време на Септемврийското въстание (1923) в Бойчиновци. Гимназия зъвършва в гр. София през 1926 г., където семейството му се установява след Септемврийското въстание 1923 г. Работи като физически работник. Сътрудничи на пролетарския печат. През 1925-26 г. е задържан в Дирекцията на полицията в София. Освободен е поради непълнолетие. Започва работа в редакцията на "Ведрина" на Антон Страшимиров. Първите си стихове печати на страниците на "Наковалня" и "Наши дни" през 1925 г. Тогава все още се подписва със собстветото си име, малко по-късно Полянов му дава псевдонима Красински. През 1926-30 г. активно сътрудничи на в. "Ведрина", "Младежка дума", "Простори", сп. "Хоро", "Новис" и др. От 1930 г. е сътрудник на сп. "Златорог", а от 1934 г. печати в правителствения вестник "Млада България". Приет е за член на СБП през 1937 г. Първата му стихосбирка "Вистрел" излиза през 1929 г., следвана от "Пролетен гост" 1932, "Под небесната стряха" 1938, драмата в стихове "Призори" - поставена на сцената на Народния театър, сборник разкази "Пропаднали революционери" 1941. От 1940-44 г. е драматург в Пловдивския театър. През 1945 е изключен от писателсия съюз. 1951-52 е драматург в Бургас и Шумен. През тежките и противоречиви години на отрицание Славчо Красински пише детска литература, до момента на изявлението му "Сред народа", появило се на страниците на в. "Литературен форнт". През следващите години Славчо Красински навлиза трайно в съвременната драматургия.
Умира на 19 март 1984 г.
Автор е на книгите: Вистрел. Стихове. 1929; Пролетен гост. Стихотворения. 1932; Крачулан и Караман. Поема за деца. 1935(1962); Момичето с райския глас. Разкази за юноши. 1936; Една къща в гората. Разкзи. 1937; Веселата къща. Приказки за деца. 1938; Зелени облаци. Лирика. 1938 (Второ прераб. Изд 1941); Крилата свиня. Весела поема за деца. 1938; Под небесната стряха. Стихотворения. 1938; Животът на трима ученици. Роман. 1939; Клешо и Пешо. Приказки за деца. 1939; Чучулига. Стихове за деца. 1939; Божа птица. Стихове за деца и юноши. 1940; Призори. Драма в стихове. 1940; Лъжлив Тилилейко. Разкази за деца. Преди 1941(1943); Зелени облаци. Лирика. 1941; Пропаднали революционери. Разкази. 1941; Юнак Клюнчо. Весели приказки. 1941; Верният другар. Разказ. 1942; Късмета на Ижо. 1942; Приключения в гората. Весели разкази. 1942; Защо Манго не царува. 1943;Момче със перушина. 1943; Мързелив Кьопчо. 1943; Червените маймуни. 1944; Юнак над юнаците. 1944; Огненият меч. Драматична поема в стихове. 1956; Фиданките цъфтят. Пиеса в стихове. 1956; Чутна Яна. Драматична поема. 1957(1958, 1976); Бели нощи. Драматична поема. 1960; Избрана лирика. 1963(1970 под заглавие "Лирика"); Пиле песнопойче. Стихове за деца и юноши. 1965; Пътища човешки. Пиеса. 1968; Стъпки в снега. Приказка. 1969; В двора на детството. Стихотворения за деца. 1973; Лирика. Пиеси. Избрани произведения. 1979; Дъх на детелина. Стихотворения за деца. 1989; Лирика. 1981; Чудни случки с чуден Дима. Поема з деца. 1984.

Любомира Кръстева
Родена в село Долно Белотинци, област Монтана. Завършва основно образование в родното си село и гимназия в гр. Монтана., ДБИ - гр. София и СУ "Св. Климент Охридски" - славянска филология. Работи две години като библиотекар в Окръжна библиотека - гр. Монтана, четири години като говорителка на бързи и експресни влакове гр. София. От 1988 г. до днес живее в София и работи като библиотекар в читалище "Пенчо П.Славейков", кв. Лозенец. На 12 годишна възраст написва първите си стихове. За пръв път публикува във в. "Железничарска трубуна". Следват публикации в сп. "Читалище" и в. "Лозенец днес", в. "Слово плюс" и "Монт-прес", литературния алманах "Звезда вечерница".
Участва в поетични групи към читалище "Славянска беседа" и читалище "Антон Страшимиров" - гр. София.
Автор е на книгите: Езичница. Стихове. 2000; Трагикомична сифрония. 2001; Откровения. Стихове. 2001; Жаравата на съдбата, 2005


Дончо Лазаров
Роден на 21 март 1924 година в с. Горна Бела Речка, област Монтана. Завършва гимназия в град Берковица. Занимава се с ремсова дейност в родното си село. От 1946 до 1951 г. е на организационна работа. В периода 1951 - 1958 г. е офицер. От 1959 г. става редактор в Радио София, а от 1964 г. е редактор в издателство "Профиздат". Започва да пише стихове още като ученик в гимназията. Сътрудничи на почти всички български вестници, списания и сборници. Публикува в руски и румънски перодични издания. Превежда стихове от руски език. През 1960 г. издава първата стихосбирка "Пред утро". Автор е стотици стихове и поеми.
Умира на 21 декември 1990 г. в София.
Автор е на книгите: Пред утрото. Стихотворения. 1960; Единствения път. Поема. 1962; Озарена земя. Лирика. 1964; Сияния. Лирика. 1966; Зелени върхове. Стихотворения. 1967; Белият кичур. Поема. 1968; От днес нататък. Лирика. 1977.

Георги Марковски
Роден на 31 януари 1941 г. в с. Василовци, област Монтана. През 1959 г. завършва гимназия в град Лом, а през 1963 г. българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1967 г. започва работа в ОК на ДКМС в Михайловград. През 1968 г. се премества във "Фармахим". От 1970 до 1973 г. е редактор във в. "Студентска трибуна". Завежда редакция в издателство "Народна младеж" от 1973 до 1979 г. Работи във в. "Работническо дело" като заместник завеждащ отдел "Култура" през 1979 и 1980 г. От 1980 до 1988 г. е редактор на сп. "Септември". Главен редактор на сп. "Отечество" от 1988 до 1990 г. От 1992 г. е ръководител на ИК "Златен лъв".
Навлиза в литературата с няколко сборника с новели. Автор е на романи, сборник с етнографски разкази за деца. Публикува в литературния печат рецензии, отзиви, публицистични материали. Романът "Хитър Петър" е преведен на немски и руски език. Отттделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни. През 1997 г. печели наградата на СБП за книгата "Христоматия за двама".
Умира на 9 януари 1999 г. в София.
Автор е на книгите: По желязната стълба. Новели. 1971; Успоредни светове. Новели. 1975; Както за праведник, тъй и за грешник... Новели. 1978; Хитър Петър. Роман. 1978 (1980, 1985, 1988); Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри. 1980 (1987); Кълна се в лукадия. Новели. 1981 (1986); Разказвачът и смъртта. Роман. 1985; Достойно ест. Похвално слово за българската литература. 1986; Триножник. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си. 1990; Христоматия за двама. 1996; Апокриф за Вавилонската кула. 1998.

Иван Милчев
Роден е на 31 януари 1910 г. в с. Расово, област Монтана. През 1928 г. заръшва педагогическо училище в град Лом. Учителства в родното си село от 1929 до 1931 г. Следва романска филология в Софийския университет от 1932 до 1934 г. През 1941 г. завършва ШЗО. Офицер е в Берковица от 1943 до 1948 г. Участва като командир на батарея във Втората световна война. От 1949 до 1952 г. е редактор на в. "Народна трибуна" Работи във Държавно военно издателство от 1952 до 1970 г. Завежда редакция "Поезия" в издателство "Български писател". За пръв път печата през 1930 г. в списание "Угари". Пише стихове на военна тематика и стихове и поеми за деца. Превел е от руски език книгите "Стихотворения и поеми" от Д.Б. Кедрин и "Избрана лирика" от Пастърнак. Негови стихове са преведени на английски, немски руски, френки и др. езици. Член на СБП.
Умира на 27 декември 1992 г. в София.
Автор е на книгите: Поле. Стихотворения. 1931; Пост на мира. 1950; Жътвен поход. Стихове. 1951; Бойци. Поема. 1952; Дяхо Фрати си изпати. Поема за деца. 1953; Пътища и хора. Пътепис. 1955; Три поколения. 1955; Пленникът от Кочфедо. 1956; Небето в капчица роса. Стихове. 1957; Поема за войника. 1958; Весели строители. Стихове и поемки. 1967; Да се откриеш. Стихотворение. 1968; Осъществяване. Лирика. 1968; Едноименници славни, чудни и забавни. Стихове за деца. 1969; Летни изненади. 1969; Лакомото зайче. 1970; Насаме със себе си. Лирика. 1970; Стихотворения и поеми. Избрано. 1970; Веселият парад. Стихотворение за деца 1971; Смешни момчета. Поема за деца. 1972; Оп десетия етаж. 1973; Лирично ежедневие. 1974; Преоткриване. Лирика. 1974; Неуловимото. Стихотворение. 1976; Оня далечен мой свят. Повест за юноши. 1978 (1986); Великата обич. 1979; Неспокойни стихове. 1979; Изрнана лирика. 1980; Откровенно. Лирика. 1982; Равносметка. Лирика. 1986; Метоморфози. Лирика. 1989.

Цветан Минков
Роден на 8 май 1891 г. в гр. Лом. Основно и срадно образование завършва в родния си град. Една година е учител в с. Гойна Гнойница. През 1914 г. завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като гимназиален учител в Лом, Бургас и София. Преподавател е в Педагогическия институт в град Ихтиман. Участва в Първата световна война. През 1948 г. се пенсионира като учител в ІІІ мъжка гимназия в Сафия. За първ път печата през 1909 г. хумористични стихове в сп. "Барабан". След Първата световна война публикува литературно-критически статии. Сътрудничи на сп. "Гражданка", "Литературна беседа", "Демократически преглед", "Читалище", "Българска мисъл", "Училищен преглед", "Листопад", "Съдба", на в. "Мисъл и воля" и "Литературен глас". Редактира литературния седмичник "Глобус" в периода 1927-1928 г. Заедно с Е. Николов редактира в продължение на десет години библ. "Литературни разбори" и "Родна книга". Участва в редакционния комитет на сп. "Език и литература", в авторския колектив на "История на българската литература", (Т. ІІ, 1966), в съставянето на справочника "Български писатели" (1961). Автор е на дванадесет исторически романа, на голям брой очерци и разкази, учебници по литература, на христоматии и читанки, печатани като отделни книжки на библиотека "Древна България". Историческата му белетристика има предимно познавателно значение и наред с учебните литературни помагала, съставени от него е полезно четиво за учащи се. В областта на литературната история Цветан Минков обнародва очерци за П.Р.Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Иван Вазов, Й. Йовков и др. Цветан Минков популяризира българския фолклор, като събира и издава образци от народното творчество: "Народни балади"1937; "Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни" 1956 и др.
Член-основател е на дружеството на филолозите-слависти в България. Член на СБП.
Умира на 13 март 1967 г. в София.

Радослав Михайлов
Роден на 10 март 1928 г. в с. Калиманица, област Монтана. От 1936 до 1939 г. учи в началното училище в родното си село. През 1946 г. завършва гимназия в Берковица. Записва Юридическия факултет през 1946 г. През 1959 е приет в Софийския университет, специалност "българска филология", но поради заболяване не завършва. Работи като сондьор-златотърсач по поречието на река Златица от 1947 до 1949 г. През 1955 г. е отговорник за културно-масовата работа в балнеосанаториум в град Вършец. От 1956 до 1967 г. е журналист във в. "Септемврийско слово". В периода 1967-1972 г. е отговорен секретар и завеждащ отдел "Вътрешна информация" на в. "Литературен фронт". Главен редактор на издателство"Профиздат" от 1973 до 1978 г. От 1979 до 1988 г. е член на писателската група при Централния съвет на Профсъюзите. За пръв път публикува фейлетон през 1955 г. във в. "Стършел". През същата година печели втора награда на литературен конкурс на в. "Отечествен зов" - Враца. През 1960 публикува първите се разкази в сп. "Септември ", "Пламък" и в. "Литературен фронт" под името Радослав Вангелов. Сътрудничи и на в. "Работническо дело", "Народна младеж", "Земеделско знеме", "Вечерни новини" и др. Първата си книга с разкази "Утро" издава през 1963 г. Пише разкази, повести, новели, романи, драми, проза за деца и юноши. Романите "Взрив", "Признание " и "Зима без сняг" са преведени на немски език, а на руски "Благородни сърца" , "Тайни страхове", "Отрова", "Нощни изстрели". Отделни разкази и новели са издадени на английски, арабски, испански, немски и руски език. Пиесата "Ревизорски уроци" е играна три сезона в Театъра на народната армия и в няколко провинциални театри. По БНТ са излъчени пиесите "Нервни времена", "Подкуп" и "Урок по доблест". Сценарист е на телевизионния фэилм "Признание". По негови новели са създадени филми за игралното кино и телевизията. Носител е на награди от литературни конкурси. Член на СБП.
Автор е на книгите: Утро. Разкази. 1963; Топли хълмове. Разкази. 1965; Часът на истината. Роман. 1965; Съд. Повест. 1967; Бариери. Разкази. 1968; Зима без сняг. Роман. 1969 (1985); Христо Михайлов. Биографичен очерк. 1970; В зеления океан на Коми. Пътепис (в съавт. с Б.Глогински, Й.Гешев). 1970; На видело. Разкази. 1970; Взрив. Роман. 1971; Голямата фамилия. Разкази. 1971; Татко, чакам те. Повест за деца. 1971; Чудното пътуване. Повест за деца. 1973; Пъстро небе. Роман. 1973; Септемврийски камбани. Разкази и новели. 1973; Първите залпове. Роман. 1973; Нервни времена. Разкази и новели. 1974; Признание. Роман. 1975; Кръстопътища. Роман. 1977 (1982); Отрова. Роман. 1978 (1983); Тайни страхове. Разкази. 1978; Избрани произведения. Първите залпове. Признание. Романи. 1978; Подкуп. Новели. 1979; Кратко щастие. Новели. 1980; Урок по доблест. Романи за юноши. 1981 (1989); Такава любов. Новели. 1981; Жажда. Роман. 1983; Изчезване. Роман. 1983 (1988); Нощни изстрели. Роман. 1985; Разплата. Новели. 1987; Тежък изпит. Новели. 1988; Съучастници. Роман. 1989; Гневна самота. Роман. 1990.

Вълко Димитров Мишев
Роден на 17 януари 1969 г. в гр. Монтана. Завършва ПМГ "Св. Климент Охридски" в Монтана и ВИПОНД - София с гражданска специалност "Право". Работи в РДВР - гр. Монтана. Започва да пише стихове още като ученик в основното училище. По-късно композира мелодии към текстовете. До 2001 г. пее в смесен младежки хор и мъжки октет в Монтана. Има над 200 стихотворения, като почти половината от тях са песни по негова музика. Публикува стихове във в. "Слово", "Вселена", "Монт-прес" и др. Негови стихове са излъчвани в "Огоста медиа". През 1999 г. издава стихосбирката "Муза". През 2002 г. на Втория Национален Бартфест - Ловеч - 2002 му е присъден почетния медал на Съюза на независимите писатели в България. Член е на младежкия "Ротари арт клуб" в град Монтана.
Автор на книгата.: Муза. Стихове. 1999; Пратеникът от Леванта. Роман, 2010.

Маруся Николова
Родена в гр. Любимец, област Хасковска на 3 ноември 1953 г. в семейството на граничен офицен от гр. Лом. Завършва Института за детски учители в гр. Враца и филиала на СУ "Св. Клименто Охридски" в Благоевград. Творческият й път започва в ломския вестник "Народна трибуна", където сътрудничи седем години. По-късно работи като редактор във в. "Първа атомна" - Козлодуй, където публикува свои разкази, фейлетони, есета, стихове.
Автор е на книгите: "Изневяра. Роман. 1992; "Цветето канибал". Роман. 1996.

Тодор Нинков
Роден на 17 август 1947 г. в село Медковец, област Монтана. По професия е машинен инженер. Занимава се активно с живопис и графика. Предизвикателствата на времето в които живеем раждат идеи, които авторът превръща в роман.
Автор е на книгата "Голямата сделка". 2001.

Александър Димитров Ничев
Роден на 11 май 1922 година в с. Медковец, област Монтана. Завършва класическа гимназия във Варна през 1941 г. и класическа филология в СУ през 1945 г. От 1949 г. е асистент, 1958 - доцент, 1963 - професор по класическа филология в Софийския университет. Специализира новогръцка филовогия в Атина през 1965 г. Защитава докторска дисертация на тема "Атическата трагедия в нормите на Аристотел". През 1948 г. в СУ и втора докторска дисертация "L'eniqme de lacatharsis traqique dans Aristote" в Московския университет през 1971 г. Декан е на Факултета по класически филологии 1970 - 1972 г. и ръководител на катедрата по класически филологии 1970-1980. Повече от две десетилетия води курса по история на старогръцка литература. Дългогодишен редактор на Годишника на СУ и редактор на сп. "Филология" 1980-88 г. Като ученик в класическата гимназия публикува стихове, композира музика, прави преводи от старогръцки и латински. Сътрудничи на сп. "Българска реч" и "Прометей". Не случайно му е присъдена наградата на учителския съвет на Варненската мъжка гимназия "За неговите прояви в областта на музиката, поезията и класическите езици". По време на следването си подготвя първия самостоятелен преглед на "Едип цар" от Софокъл. Научните му изследвания са главно в областта на старата българска литература, античната естетика, съпоставително езикознание, българо-гръцки езикови отношения през Възраждането, история на новата българска литература и българския език. Негови публикации излизат в научни периодични издания в Италия, Португалия, Гърция, Франция. Като преводач Ал. Ничев има огромен принос за развитието на българската култура. Неговите преводи от старогръцки и латински са придружени от встъпителни студии, литературни уводи или от подробен научен коментар. След "Едип цар" превежда "Трагедия" от Софокъл (1956, 1982), "Диалози" от Лукиан (1971), "За поетическото изкуство" от Аристотел (1975), "Прикованият Прометей" от Есхил (1976), Сборник "Антични трагедии" (1977), Сборник "Антични комедии" (1978), "Комедии" от Аристофан (1985), "Реторика" от Аристотел (1986). Пълните преводи на Софокъл и Есхил са наградени от СБП. Чете лекции в Сорбоната, Атина, Берлин , Скопие, Варшава, Будапеща, и участва с доклади в международни конгреси и конференции. Александър Ничев е един от най- добрите изследователи на античната литература. Отзиви за научната му и изследователска дейност са публикувани в периодични издания в Гърция, Франция, Русия, Италия, Португалия, Австрия и други страни. През 1982 г. е удостоен с международната награда ""Готфрид фон Хердер" за научни постижения като класически филолог, и най-вече заради книгата "Загадката на трагическия катарзис у Аристотел" - отпечатана на френски език от БАН през 1970 г.
Умира на 17 септеври 1988 г. в София.
Автор е на книгите: История на класическата литература (съавт. Б. Геров). 1949; Алеко Константинов. Монография. 1964; L'eniqme de lacatharsis traque dans Aristote. 1970; La Catharsis traqique d'Aristote. Noveiies contributions. 1982; Костурският българо-гръцки речник от ХVІ век. Изследване. 1987.

Боян Димитров Ничев
Роден на 6 януари 1939 г. в Берковица. Основното и средно образование получава в родния си град. През 1952 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" - специалност българска филология. Същата година постъпва на работа в Института по литература при БАН., като аспирант по славянски литератури. Защитава дисертация на тема "Реализмът на Бранислав Нушич" (1952). От 1957 г. е научен сътрудник, 1972 г. старши научен сътрудник, а през 1980 г. защитава докторска дисертация - "Съвременният български роман". От 1976 г. е зам. директор на института по литература, а от 1989 до 1991 г. - негов директор. Успоредно с това (от 1976 г.) е ръководител на катедрата по славянски литератури в СУ и професор по история на славянските литератури. От 1967 до 1980 г. е зав. Отдел "Теория и критика на изкуството" на сп. "Септември". Член на редакционната колегия и главен редактор на сп. "Литературна мисъл" - 1990-91 г. Член на СБП.
От 1991 г. е посланик на България в Чехословакия (дн. Чехия).
Умира на 27 юни 1997 г.
Автор е на книгите: Димитър Талев. Лит.-крит. Очерк. 1961. Бранислав Нушич. 1962; Национална съдба и литература. 1968; Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през ХVІІІ и ХІХ в. 1971 (1976); Литературни портрети и проблеми. 1972; Пътят на българската проза към крупни епични форми. 1974; Съвременният български роман. Към история и теория на епичното в съвременната мългарска художествена проза. 1978(1981); Критика и литературна история. 1980; Проблеми и профилли. 1980; Основи на сравнителното литературознание. 1986; Вапцаров или нашият поетичен диалог със света. 1989; Литературна класика и съвременност. 1990.

Димитър (Димитър Николов Попов) Осинин
Роден на 10 февруари 1891 г. в с. Долна Бела речка. През 1911 г. завършва Духовната семинария в София, а през 1926 г. славянска филология в Софийския университет. В периода 1911 - 1916 г. е учител в с. Горна Бела речка и в с. Бардарски геран. По време на Първата световта война е офицер на южния фронт при Вардар и Дойранд. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. и след разгрома му емигрира в Сърбия и Австрия. Заръща се в България през 1924 г. От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище на Гара Черепиш. Работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. В продължение на 10 години е учител в Първа мъжка гимназия в гр. София. През 1944-45 г. е директор на културата и висшето обраование при МНП.
Започва да пише още като семинарист. Сътрудничи на в. "Червен смях", "Социалистически преглед", "Развигор", "Ведрина", "Нов път", "Септември" и др. Пише стихове, пътеписи, публицистика. Събира, обработва и издава народни песни.
Член на СБП. Заслужил деятел на културата (1966), Народен деятел на културата (1971).
Умира на 18 април 1981 г. в София.
Автор е на книгите: Морски ветрила. Стихотворения.1934; Тихи пристанища. СТихотворения. 1934; Битейски песни. Стихотворения. 1943; Срещу Огоста. Пътни скици. 1952; Примамни простори. Планински пътеписи. 1955; Там дето шуми Бързия. Пътеписи. 1955; По хайдушки сборища. Очерци. 1957 (1971, 1981- под заглание "По скали и по орляци". Епопея на хайдутството. Докум. Худож. очерци и пътеписи.); През тиха бяла Дунава. Очерк. 1959 (1976 - под заглавие "Там буря кърши клонове". Пътят на Ботевата чета. Докум. Повест.); Спомени за Н. Хрелков. 1960; От лехичка по стръкче. Народни песни. 1961; По пътя на вождовете на въстанието 1923 г. Иторически очерк с маршрути. 1963 (1972); Каменна приказка. Пътеписи. 1965; През родна земя. Избрани пътеписи. 1967; Земя ненагледна. Избрани пътеписи. 1971; В огледалото на народните песни. Очерци. 1973; Литературни въпроси. Избрани статии. 1976; Житата пътуват. Пътеписи. 1978; Избрани произведения. В 2 т. 1981.

Неофит Петков
Роден на 18 септември 1933 г. в с. Ерден, област Монтана. През 1957 г. завръшва Агрономическия факултет на Висшия селскостопански институт - гр. София. Работи като агроном до 1964 г., след което е назначен за зав. отдел "Селскостопански" на в. "Септемврийско слово". В периода 1970-1990 г. е кореспондент на в. "Работническо дело". През 1990-1991 г. издава вестник "Огоста". В следващите години работи във в. "Монт-прес", а през 1996 г. е един от основателите на в. "Слово". Започва да пише стихове още като ученик в гимназията. Като студент участва в литературния кръжок на Агрономическия факултет. Един от авторите на марша на факултета. Печатал е разкази и очерци във в. "Работническо дело, "Кооперативно село", "Учителско дело", "Слово", "Слово плюс", "Септемврийско слово", "Монт-прес", сп. "Българо-съветска дружба". Участва в регионалните сборници "Безсмъртие"(1973) и "Огоста"(1983). Съставител на "Измерения", сборник очерци за ТПК "Огоста" - град Монтана(1987). През 2001 г. издава първата си книга "Последният на браздата", сборник разкази. Носител на окръжната награда "Лилия Карастоянова" за художествена публицистика през 1981 г., ІІІ награда в конкурса "Роден край" на в. "Отечествен фронт".
Автор на книгите: "Последният на браздата" (Разкази), 2001; "Пътуване към неизвестното" (Записки в движение), 2003; "Слънчево село край Огоста", 2005; "Надбягване с пожарите", 2005.

Корнелия Петрова
Родена в гр. Чипровци. Завършва средно образование в Монтана и ШКР в гр. Пловдив. Започва работа в Културния дом, а после в читалището - гр. Чипровци. Поетични опити прави още в детска възраст. Нейни стихове са печатани във в. "Чипровци", "Септемврийско слово", "Ррудничар", сп. "Родолюбие".
Автор е на: Нежен полъх. Стихотворения. 1991; "Алки, балки, залъгалки, за големи и за малки. Стихотворения за деца.

Йордан Димитров Радичков
Роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, област Монтана. През 1947 г. завършва гимназия в град Берковица. През 1951 г. е кореспондент, а от 1952-1954 г. е редактор във в. "Народна младеж". От 1954 до 1960 г. е редактор във в . "Вечерни новини". Член на сценарната комисия при Българската кинематография от 1960 до 1962 г., редактор и чрен на редакционната колегия на в. "Литературен фронт" през 1962-1969 г. В периода 1973-1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет. Заместник председател на СБП от 1986-1989 г. За първи път печата през 1949 г. във в. "Народна младеж" импресии. Печата очерци и разкази във вестниците "Вечерни новини" и "Литературен фронт". През 1959 г. излиза първият му сборник разкази "Сърцето бие за хората". Автор е на пиесите "Нова библия", "Суматоха", "Желязното момче", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие" изгани с успех в България и чужбина (Беларус, Германия, Естония, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Финландия, Чехия, Словакия, Швейцария, Швеция, Югославия). Автор е на сценариите за игралните филми "Горещо пладне"(1966), "Привързаният балон"(1967) и "Последно лято"(1978). Произведенията му са преведени на английски, белоруски, гръцки, датски естонски, испански, италиански, литовски, македонски, молдовански, немски, норвежски, полски португалски, румънски, руски, словашки, сърбохърватски, тюркменски, украински, унгарски, финландски, фламандски, френски, чешки и шведски език.
Псевдоним - Глигор Глигоров.
"Заслужил деятел на културата" (1972), "Народен деятел на културата" (1978), "Димитровска награда" (1971), носител на Националната награда орден "Стара планина" (1999), номинация за Нобелова награда (2001), удостоен с Кралския шведски орден на Полярната звезда. Носител на "Почетен знак на община Монтана" и званието "Почетен гражданин на град Монтана".
Умира на 21 януари 2004 г. в София.
Автор е на книгите: Сърцето бие за хората. Разкази. 1959; Прости ръце. Разкази. 1961; Обърнато небе. Разкази. 1962; Планинско цвете. Разкази. 1964; Шарена черга. Разкази. 1964; Горещо пладне. Новели. 1965; Свирепо настроение. Разкази. 1965 (1992); Неосветените дворове. Роман-пътепис. 1966 (1969, 1979;); Нова библия. Пиеса. 1966; Водолей. 1967; Козята брада. Новели. 1967; Суматоха. Пиеса. 1967; Вятърът на спокойствието. Новели. 1968; Ние, врабчетата. 1968 (1970, 1977, 1984; 1998, 2000); Барутен буквар. 1969 (1972, 1976, 1987); Коженият пъпеш. 1969; Скални рисунки. Новели. 1970; Човешка проза. Разкази. 1971, Плява и зърно. Разкази. 1972; Малко отечество. 1974 (1981); Как така? 1974; Януари. Зимна поема. 1974; Всички и никой. Роман. 1975 (1976, 1984); Спомени за коне. Новели. 1975 (1976, 1978, 1980); Шест малки матрьошки и една голяма. 1977; Прашка. Роман. 1977; Прашка. Роман. 1977; Суматоха. Януари. Лазарица. Опит за летене. 1979 (1982); Опит за летене. Пиеса. 1979 (1980); Прашка. Всички и никой. 1979; Избрани произведения в2 т. 1979; Педя земя. 1980; Малка северна сага. 1980; Луда трева. 1980; Нежна спирала. Разкази. 1983 (1987). По водата. Новели. 1983; Изпаднали от каруцата на Бога. 1984; Скакалец. Разкази. 1984; Верблюд. Разкази и новели. 1984; Кошници. Пиеса. 1985; Тенекиеното петле. Новели. 1985; Скандинавците. 1985; Ноев ковчег. Роман. 1988; Избрани произведения. В 3 т. 1989; Хора и свраки. 1991; Горещо пладне. Неделя. Привързаният балон. Новели. 1994; Малки жабешки истории. Приказки. 1994; Прошка с послеслов от камъни и думи. 1994; Акустично гърне. 1996; Мюре. 1998; Избрано. 2000; Пупаво време. 2000; "Свирепо настроение" (Сборник), 2000; Избрани творби в 7 т., 2001; "Ние врабчетата" (Разкази за деца), 2002; "Нежната спирала" (Разкази), 2002; "Скитащи думи" (Интервюта), 2003; "Йордан Радичков за Северозападния край", 2004; "Акустичното гърне", 2005; "Събрани съчинения", т.1. Разкази, 2009; Събрани съчинения, т.2, 2010.

Дамян Рангелов
Роден на 17 юни 1940 г. в кв. Кошарник, гр. Михайловград. Завършва гимназия в Монтана през 1958 г. През 1965 г. завършва български език и литература в СУ "Св. Климент Охридски" през 1965 г., след което учителства за кратко в с. Ведраре, Карловско и с. Владимирово, община Бойчиновци. По-късно постъпва на работа като коректор в окръжния вестник "Септемврийско слово". Заема различни длъжности, като най-дълго е завеждал Културния отдел. Същевременно е и кореспондент на столичните вестници "Отечествен фронт", "Учителско дело", а в последствие и до сега на "Аз буки". Бил е гл. редактор на регионалните вестници "Вселена", "Слово" и "Монт 7". Бил е секретар на дружеството на писателите в гр. Монтана. В местния периодичен печат Дамян Рангелов публикува много свои фейлетони, разкази, стихове. Неговите романи "Късна пролет" и "Пътища след разсъмване" са отличени с първи награди на литературния конкурс организиран от тогавашния ОСК, а поемата "Септемврийски светлини" с втора. През 2001 г. издава книжката стихове за деца "Щури лудории", илюстрациите са на художника Теодоси Антонов. Заедно с Димитър Илиев е съставител на три документални книжки "Вричане". Негови стихове са излъчвани по Радио София. Има преведени стихотворения на украински. Дамян Рангелов превежда от украински произведения на Михайло Стелмах и Михаил Съич.
Псевдоними: Нямад Волегар, М. Орков, Петър Бухалски, Деян Иванов
Автор е на книгите: Щури лудории, 2001; Депутатът от Кутловица, 2007; Скрежинка, Повест, 2008; Сбогом, великания, 2008.

Асен Рибагин
Роден е на 25 ноември 1937 г. в гр. Вълчедръм. Завършил е журналистически курс в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор на в. "Работнически пулс" на строежа на химическите заводи в гр. Видин, програмен ръководител в Радиоцентър Монтана. Печатал е разкази в столичния и местен печат, Отличен е със специалната награда на Радио София за радиопредаване. Сега е гл. редактор на вестник "Слово". Председател е на фурналистическото дружество в Монтана. Асен Рибагин живее и твори в близкото до Монтана село Горно Церовене.
Автор е на книгата: Песента на щурците. Разкази и новели. 2004 г. Голямото малко радио. 2007; Реквием за маестро Дико Илиев, 2010.

Иван (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров) Рудников
Роден на 13 септември 1921 г. във Фердинанд (дн. Монтана). Завършва гимназия във Видин през 1940 г. и право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1944 г. Като студент членува в БОНСС. Участва в съпротивителното движение. През Отечествената война е доброволец в І българска армия в Унгария, сътрудничи на фронтовия печат. След завръщането си от фронта завършва Националната школа за запасни офицери "Хр. Ботев". Работи като редактор в Профиздат (1948-54 г.) и Държавно военно издателство (1954-69). За пръв път печата в сп. "Българска реч" през 1938 г. Сътрудничи на в. "Заря", "Вестник за жената", "Наше слово", сп. "Росица". След 9 септември 1944 г. сътрудничи активно на литературния периодичен печат. Творбите му са преведени на сърбохърватски, италиански, унгарски, гръцки и други езици. Носител е на І награда и златен медал за поезия на Международния литературен конкурс "Арте про арте" на сп. "Ил ностро вивайо" в Рим през 1972 г. Носител на "Почетен знак на община Монтана" и званието "Почетен гражданин на град Монтана" – 2006г.Умира на 22 декември 2008 г. в София.
Автор е на книгите: В името на мира, 1951; На широк фронт.Стихове. 1953; Пъ0т в живота. Поеми. 1953; Конник през пустата. Стихове. 1957; Звезди над Копривщица. Стихове. 1962; Чайки край Китен. Стихове. 1964; Гора на славейте. Стихове. 1966; Двамата гуслари. Картинна книга. 1966; Разбити бункери. Стихове. 1967; Скъпоценните камъчета. Картинна книга. 1967; Слънце в мансардатга. Стихове. 1968; Песента се ражда с утрото. Стихове. 1969; Весело изворче. Картинна книга. Стихове. 1970; Лирика.. Избр. Стихове. 1971; Торба лежи. Картинна книга. 1971; Ержебет. Поема в стихове. 1976; "Птиците пеят за вас" (Стихове), 1977; "Жертвоприношение", 1979; "Искрица от зората" (Стихове), 1979; "Космически бездни", 1979; "Лирика избрано", 1981; "Белоградчишка симфония" (Лирика), 1996; "Охридско сияние", 1998.

Георги Русафов
Роден на 13 септември 1912 г. в град Берковица. През 1931 г. завършва Педагогическото училище в родния си град. В периода 1931-1938 г. учителство в с. Горно Озирово и с. Белотинци, Видинско. От 1945 до 1972 г. е технически редактор в издателство "Народна младеж". Член е на Дружеството на детските писатели от 1938 г. За първ път печата през 1927 г. в сп. "Първи цветя" (Враца) разказа "Заветът на един баща". Сътрудничи с разкази и приказки за деца на сп. "Детска радост", "Светулка", "Картинна галерия", "Детски свят", "Детско другарче", на в. "Славейче", "Дружинка", "Пламъче", "Септемврийче", "Родни простори". Автор е на повече от 150 оригинални приказки и пиески по мотиви от негови приказки, излъчвани по радиото и телевизията. От 1941 до 1944 г. редактира детско-юношеските библиотеки "Златен клас" и "Чудни книжки". Негови произведения са преведени на словашки, руски, немски и арабски езици.
Умира на 20 октомври 1981 г. в София.
Псевдоними: Тингел-Тангел, Денди, Дендюшка, Жорж Бледи, Леро, Здравец, Копривкин и др.
Автор е на книгите: Възкръснало куче. 1942; Бялошийка. Разкази. 1942; Иманярска случка. 1943; Отмъщението на Мечо. 1943; Приключения в цирка. 1943; Синеокият апостол. 1943; Бегълци в горана. Из лудориите на две момчета. 1944; Бабината питка. Народни приказки. 1947; Чудният пръстен. 1956; Готованко и воденичарят. Приказка. 1958(1969, 1972, 1974); Голчо от Голтопан. Весели случки по народни мотиви. 1960; Юнакът със златните коси. Приказка. 1960; Съкровищата на Рудан. Приказки. 1963; Цар Глупан. Приказка. 1963; Злият вълк. Приказка. 1964; Гърбавите съседи и самодивката. Приказка. 1966; И те са били деца. Биографични разкази. 1967(1979); Сиромах Аго, чорбаджи Алчо и мечките. 1967; Ваклин и неговия верен кон. 1969; Девойчето и зимните хали. Приказка. 1972; За Голчо от Голтопан и други весели приказки за деца. 1974; Наказият завистник. 1974; Омагьосаната воденица. Приказки. 1978; Тринайсет вълшебни приказки. 1979.

Никола Русев
Роден на 13 юли 1932 г. в гр. Берковица. През 1950 г. завършва гимназия в София. 1954 г. и режисура във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Работи в радиотеатъра на Радио София от 1952 до 1955 г. и от 1958 до 1960 г. От 1955 до 1958 г. е режисьор в Театъра на селото. През 1960-1961 г. е драматург на Толбухинкския театър, в периода 1962-1968 г. на театър "Сълза и смях". От 1968 до 1972 г. работи в СИФ "Бояна". През 1981 г. е секретар по драматургията на СБФД и СБП. През 1989 г. е на щат в Театъра на Народната армия. През 1990 г. е съкратен и предсрочно пенсиониран. Започва да пише пиеси още през 1969 г. Автор е на телевизионни сценарии, на сценария на игралния филм "Къщи без огради" и на радиопиеси за деца.
Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1978), носител на орден "Народна република България" І степен. Член на СБП.
Умира на 16 юли 1990 г.
Автор е на книгите: Я колко макове. Драма в 3 д. 1964 (1965); Табакера 18 карата. Комедия. 1967; Старчето и стрелата. Пиеса. 1968; Пиеси. 1970; Зелената брадавица. Гост. Как писар Тричко не се ожени...Едноактни пиеси. 1970; Писмата. 1978; От земята до небето. Пиеса. 1978 (1981); Приказка за Стоедин. Роман-приказка. 1979 (1985); Философът. Роман. 1982; Избрани пиеси. 1982; Лют звяр. Юнаци с умни калпаци. Детски пиеси. 1984; Букетче сухи незабравки. Пиеса. 1986; Пиеси. 1989.

Младен (Младен Живков Гоцов) Савов
Роден на 12 март 1945 г. в с. Превала, област Монтана. Гимназия завършва в с. Бели мел. Работил е като миньор в Чипровските мини, а след отбиване на военната си служба е журналист във в. "Септеврийско слово", "Народна младеж", сп. "Младеж", "Родна реч". Следва задочно журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Негови разкази са печатани във в. "Литературен фронт", "Пулс", "Вечерни новини", "Труд" и други вестници и списания.
Автор е на книгите: Диви ябълки. Разкази. 1976; Подземни и надземни сияния. 1987

САВОВ, Стефан Савов
Роден на 18 април 1896 г. във Фердинанд, дн. Монтана. Завършва гимназия във Враца през 1914 г. Записва се да учи право в Софийския университет и завърва театралната студия на известния режисьор Исак Даниел. През 1919 г. започва работа в столичния театър "Родина". От началото на сезона 1919-1920 г. постъва като стажант - актоьор в Народния театър. Завършва драматичната школа на М. О. Масалитинов. В Националния театър той играе почти половин век, като изпълнява над 150 роли.
В драматургичното си творчество Стефан Савов отразява социалните и битови проблеми в страна и през 40-те години. Автор е на 27 пиеси. Написал е либретата на първите български оперети "Малинарка" и "Пристанушка", както и първата балетна пантонима "Змей и Яна"
Член е Съюза на артистите и СБП.
За цялотната си дейнот получава "Димитровска награда" (1950, 1951, 1952) и званието "Народен артист" (1963).
Умира в София на 21 февруари 1969 г.
Автор е на : Йончови ханове. Драма. 1931(1940); Люти клетви. Битова драма. 1931(1937); Под чехъл. Комедия. 1931(1939, 1946); Драгойци. Драма. 1933; Истрел. Пиеса. 1933; Седем часа без лъжа. Комедия. 1933; Дневникът на един селянин. Огледало на селската ни действителнотст. 1934; Пристанушка. Битова приказна комедия. 1934; Черна орисия. Битова пиеса. 1934; Винаги на пътя ни една жена. Пиеса. 1935; Светещата рибка. Пиеса-легенда за деца и юноши. 1935; Кара Танас. Трагедия. 1935(Второ издание - Пред изгрев 1947); Дъщерите на Ефремов. Комедия. 1938(1946); Към голгота. Иторическа пиеса. 1938; Временният мъж. Комедия. 1939; Всеки камък си тежи на мястото. Пиеса. 1939; Тодорини кукли. Драматична поема-легенда. 1939; Борба за щастие. Пиеса. 1940; Дисциплинарно дело. Пиеса. 1940; Милена (Скобска девойка). Драма. 1941; Сватбената рокля. Комедия. 1941; Към нов живот. Пиеса. 1942; Цяр за мързел. Весела игра за деца и юноши. 1943; Наши хора. Битова драма. 1947; Селска история. Комедия. 1947; Електрика. Комедия. 1950; ТПК "Вилстрой". Комедия-сатира. 1960; Изповед пред писателя. Пиеса. 1963.

Александра Симеонова
Родена в с. Говежда, обл. Монтана. Завършила е българска филология във ВТУ "Св.св.Кирил и Методий". Работила е като редактор във в. "Ком" в Берковица, учителка в ПМГ, ГПЧЕ, ПГЕ "Хр.Ботев" в Монтана и експерт по български език и литература в Инспектората по образованието. Публикувала е стихове и литературно-критически статии в местния и централния периодичен печат.
Автор е на книгите : "Фолклорът на родния край в прозата на Йордан Радичков", 2006; Отиваш си лято. Поезия, 2010.

Николай Соколов
Роден е на 22 март 1927 година в с. Сердар чифлик (дн. Стояново), област Монтана в бедно селско семейство. Основното си образование получава в родния си край. Завършва гимназия във Враца през 1946 г. Следва български език и литература в Софийския държавен университет. Участва в бригадирското движение на линията Перник - Волуяк. Кореспондент е на в. "Работническо дело" и "Народна младеж" в Димитровград и язовир "Росица" за периода 1946-1947 г. Последователно е редактор на в. "Септеврийче" - 1948-1949 г., в Радио София - 1950, сп. "Пламъче" - 1950-1952 г. и зам. гл. редактор в сп. "Славейче" от 1960 г., както и в ДВИ и изд. "Народна младеж". Започва литературната си дейност през 1945 г. с публикации във в. "Средношколско единство" , "Септемврийче", "Народна младеж". Автор е на приказки, разкази и стихове за деца и юноши. Негова е заслугата за развитието на най-краткия жанр - залъгалки, гатанки и др. Основни мотиви в творчеството му са любовта към майката, родината, родния дом. В драмата си "Майстор Манол" поставя проблема за свободата на твореца, за любовта и верността към родната земя.
Умира на 9 октомври 1994 г. в София.
Автор е на книгите: Мирен дом. Стихотворения за пионери. 1953. Чудната сила. 1954; Орлови очи. Стихове. 1955; Крилатия град. Стихотворения за деца. 1956; Звъни звънче. Стихове и гатанки за деца. 1959; Пожар. Поема. 1959; Цар Въглян. Поема. 1959(1979); Здравка. Стихове. 1960(1963; 11979); Какъв войник. Поемка. 1960; Вихрушка. Стихотворения за деца, гатанки и залъгалки. 1961; Златната парица. Приказки. 1962; Кой изплаши звездите? Гатанки и залъгалки. 1962; Майстор Манол. Драм. поема в 2 ч. 1963(1969); Завод с кули. Поема за деца. 1964; Въртележка. Стихове за пионери. 1966; Гости на вечеря. Поема за деца. 1966; Малък театър. 1966; Цар джудже. Приказки. 1966; Лястовички. Стихотворения, залъгалки, гатанки. 1968; Синът на Султан Хайдар. Приказка в стихове. 1968; Двамата другари. 1969; Приказка за Въртишия. 1970; Български огнища. Стихове за деца. 1971; Историята на два войнишки ботуша. Разказ. 1971; Шарена огърлица. 1971; Ванюша барабанчикът. Приказка. 1973; Петле в клетка. Разказ. 1974; Септемврийски куриер. Поеми за деца. 1974;Сякаш към звездичка. Стихотворение. 1974; Кой как расте. Стихотворения за деца. 1976(1988); Алени и сини. Избрани стихотворения и поеми за деца. 1977; Къщурка - смехурка. Гатанки, залъгалки, римушки. 1977; Рада българка. Приказки и разкази. 1978; Детството на войводата. Героични разкази. 1980; Летен ден. 1980; Силни и юначни. Стихотворения. 1981(1987); Писма на дружбата. 1984; Не съм ли вълшебник!. 1986; От коя звезда си? 1986; Кщичка за птици. 1987; Кой как расте. Стихотворения за деца. 1988.

Розалина Спасова
Родена на 12 май 1925 г. гр. Видин. През 1934 г. семейството й се премества в Лом, където завръшва основното си образование, Ломската девическа гимназия и Полувисшия институт за денски учителки. Работи като предучилищен педагог в Шумен, Ихтиман, Видин и Лом. Участва в поредица квалификационни курсове на ЦИУУ във Варна и София. Авторка е на стотици статии от областта на възпитанието, предучилищната методика, етиката и естетиката. Като педагот тя сътрудничи на педагогическите списания - "Предучилищно възпитание", "Начално образование", "Семейство и училище". След пенсиониранито си през 1980 г. се включва в системата "Знаме на мира" и ръководи осем години детски литературен творчески клуб "Искрици". От 1988 г. се занимава с краеведска дейност и проучва историята на музикалната култура в Лом. Участва в три краеведски четения организирани от Държавен архив - Монтана.
Авторка е на стихосбирката "Подслон". 2000.

Лъчезар Станчев
Роден на 12 септември 1908 г. в гр. Вършец. Завършва гимназия в София през 1927 г. и романска филология в СУ през 1937 г. Специализира френки език и литература в Париж същата година. Лектор по български език в училище за живи източни езици в Париж през 1938 г. Член на френското дружество "Амикал бюлгар". През 1941-42 г. е учител по френски и български език в мъжката гимназия в гр. Лом. В периода 1942-48 г. е лектор по френски език в Държавната политехника. От 1946- до 1948 г. е гл. редактор на сп. "Чавдарче", през 1949 г. на сп. "Дружинка". Началник на кабинета на председателя на Президиума на НС от 1949 до 1953 г. През 1953-54 г. е редактор във в. "Литературен фронт". В периода 1957-67 г. е главен редактор на сп. "Славейче". Завежда отдел "Литература и изкуство" в Държавното стопанско предприятие "Хемус" от 1967 до 1969 г. и редактция "Литература и изкуство на чужди езици" в агенция "София-прес" от 1969 до 1971 г. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" през 1976, член на СБП.
За първи път публикува през 1925 г. в сп. "Нови дни". Първото стихотворение за деца обнародна в сп. "Детска радост" през 1927 г., а първата приказка за деца в сп. "Светулка" през 1928 г. Сътрудничи на в. "Наковалня", "Ведрина", "Лит. Глас", Лик", "Кормило", "Вестник на жената", "Вик", "Свят", "Звезда", "Нов път" и на много детски периодичи издания. Превежда от френски, румънски, руски и чешки езици.
Псевдоними: Л. Жаднев, Л. Веронов, Лл. Владимиров.
Умира н 13 март 1992 г.
Автор е на книгите: Безшумни дни. Стихотворения. 1930; Заю Баю воденичар. Приказка в стихове. 1933; Пролет на булеварда. Стихотворения. 1933; Лудориите на Летка, Бежковата братовчедка. Весели истории в карнити. 1934(1943); Най-верният приятел. Разказ. 1934(1942, 1943); Бежковците из Европа. Поема. 1935; Веселите пътешествия на Бежко, Бърдолет и Летка. Поема за деца. 1935; Смелото нападение в Хималаите. Разказ. 1935; Хора по стрехите. Стихотворение. 1935; Капка по капка вир става. 1937; Веселба в гората. Стихотворения за деца. 1938(1946); Намереното съкровище. Пиеса. 1938; Щъркел шарен дългокрак. Стихотворения. 1938; Юнашка дружина. Приказки и разкази. 1938; В пространството на пигмеите. Роман за деца и юноши. 1939(1943); Децата на пещерите. Роман за деца и юноши. 1933(1934); Земя под слънцето. Стихотворения. 1939; И без тебе мога аз. Поема за деца. 1939(1948); Сто врабци на гроздобер. Стихотворения. 1939; Весели приключения. Поемка. 1942; Веселите братовчеди. Ежко, Бързолет и Летка. История в стихове. 1942; Веселите пътешественици. Поема за деца и юноши. 1942; Веселият Караман. Весела история в стихове. 1942; Намереното съкровище. Роман. 1942; Българска олимпиада с най-весела награда. Поема за деца. 1943; Весел пътник с нов балон. Итория в стихове. 1943; Весели случки. История в стихове. 1943; Морският ястреб. Разказ. 1943; Нощни приключения. Разказ. 1943; Свети Климент Охридски. Исторически разказ. 1943; Честният син. Разказ. 1943; Горска приказка. 1944(1956, 1961, 1966, 1970); Кой ще ни познае. Стихотворения и гатанки. 1945; Славянски чада. Стихотворения и разкази. 1945; Борба под земята. Роман. 1946; Весели другари. Весели истории в картинки и стихове. 1946; Преди хиляда години. Разказ. 1946; Умният рибар. Разкази и приказки. 1946; Хитрините на Иглика. Весели истории. 1946; Весела година. Стихотворения за деца. 1947; Горски телефон. Стихотворения за деца. 1947; Заю, Ежко и Лисана. Приказка в стихове. 1949(1956); Прибив. Стихотворения. 1949; Аз съм вече ученик. 1955; Завинаги в сърцата. Стихотворения. 1955; Сред игри и песни. Стихотворения и гатанки за най-малките. 1955; Пионерска тръба. Стихотворения, басни и гатанки. 1956; Весели другари. Избрани стихотворения, приказки в стихове и гатанки. 1958; Гости крилати от страни непознати. Стихотворения за най-малките. 1958; За червената връзка. Поема за деца и юноши. 1958; Момчето от село Мечка и катеричката Жълъдка. Приказка. 1958; Шарени пера в родната гора. Стихове за деца. 1958; Огън в равнината. Избрани стихотворения. 1959; Ачо - гумено човече. Поемка. 1960; Тайната на Чавдар. Поема за юноши. 1960; Бежко, весел фотограф. Приказка в стихове. 1961; Слънце огрява Балкана. Поема за юноши. 1961; Страната на буквите. Оперета за деца (в съавт. с Орлин Василев). 1963; Весела класна стая. Приказка в стихове. 1963; Ех, да може. Стихове за малките. 1963; Малката учителка. Поема. 1963; Разиграй се, пръчко здрава. Приказка в стихове. 1963; Червеното хвърчило. Стихотворения и поеми за юноши. 1963; Педя човечец - лакът брада. Поема за деца. 1964; Бодко-бързоходко. Приказка в картини. 1965; Ще ида при партизаните. Разкази за юноши. 1965; Приключенията на две мравки. Приказка. 1966; Сладки ли са пържените рибки. Приказка . 1966(1974); Боички-сестрички. Стихотворения, въртележки-смешки, верижки, броилки, гатанки. 1967; Слънчеви капки. Избрани произведения за деца. 1968; Книжка-верижка. Стихотворения за деца. 1969; Сребърно звънче. Въртележки, гатанки, стихотворения. 1969; Братче и сестриче. Сценка в стихове. 1971; Очертания. Избрани стихотворения. 1971; Бойко на чудните острови. Повест за деца 1972; Гумено човече. Поема за деца. 1973; Колелото на годината. Стихове и приказки- 1974; Малкият моряк от Девня. Разказ. 1974; Приказни пътеки. Избрани приказки в стихове. 1974; Слънчеви приливи. Стихотворения .1975; Завръщане към утрото. Избрана лирика. 1978; ЗаЩо избягах от къщи . Роман за юноши 1979; Кой освободи топлия вятър. Роман за деца. 1979; Приказка за Маца завистлива. 1979; Чудният дядо. 1982; Мигове и вечност. Стихотворения. 1982; Приказка за житото и жълтичката. 1983; Облаци с картинки. Стихотворения за деца. 1983; Могознайка. Що е то? Сто гатанки и още нещо. 1983; Есенно злато.Избрани стихотворения.1983; Вършец. Албум. 1983; Златното перо. Приказка. 1984; Погрешна стъпка. Роман за юноши. 1984(1987); България е моята родина. Стихотворения за деца и юноши. 1985; Приказка за бай Стоян. 1986; Приказни пътешествия. Романи. 1987; Василчо и истинското Слонче. 1988; Стихотворения. 1988; Т.1 Пролетни водопади. Т.2. Изграви и залези от пламък. 1988; Скривалището. 1989; Горска вещица. Поема за деца. 1998(1999); Париж от слънце и благи думи от съвременници. 1998.

Никола Статков
Роден на 1 юни 1932 г. в село Долна Бела Речка, област Монтана. Гимназия завръшва в гр. Вършец и право в СУ "Св. Климент Охридски". До 1958 г. работи като съдия. От 1958 до 1962 г. работи във в. "Вечерни новини", а от 1962 г. е в Българска национална тевелизия.
Никола Статков пише стихове още от гимназията. През 1981 г. излиза първата му белетристична творба "Лъжата, че си живял", последвана от "От бога до дявола", "Всеки ден не е петък", "Соленият вкус на кръвта". По негови сценарии са заснети телевизионни и игрални филми и новели - четирисерийния "Неочаквана ваканция " в съавторство с Иван Славков, "Темната кория", "Двамата", "Момчето и хармониката", "Юмруци в пръстта", а "Господин за един ден" е отличен с редица награди.
Автор е на книгите: "Лъжата, че си живял", 1981; "От бога до дявола" (Разкази и новели), 1985; "Всеки ден не е петък" (Разкази), 1986; "Соленият вкус на кръвта" (Разкази и новели), 1987; "Ден като нощ", 1989; "Любовни разкази", 1994; "Белег без рана" (Роман), 1999; "Тъга за България" (Стихотворения), 2006; "Отмъщението" (Исторически роман), 2006.Разкази. Т.1- Т.2. 2007, Стоте ключа. Роман. 2007

Анастас Стоянов
Роден на 2 август 1931 г. в с. Живовци, област Монтана. Завършва гимназия в Михайловград (1950) и славянска филология в Софийския университет 1955 г. Редактор е в Радио София (1957-59). През 1959-65 г. във в. "Септемврийче", завеждащ редактор в издателство "Народна младеж"(1965-66), секретар на СБП (1966-69), редактор във в. "Народна младеж" (1969-72). От 1972-74 г. е главен редактор на сп. "Пламък", а през 1974 - 91 г. на сп. "Пламъче". За пръв път печата през 1949 г. във в. "Народна младеж". Превежда стихотворения от И. Г. Еренбург. Негови творби са преведени на белоруски, грузински, гръцки, руски, украински, френски и др.
Умира на 25 декември 2004 г.
Автор е на книгите: Пярва любов. Лирика. 1955; Майска виелица. Лирика. 1961; Пъстра торбичка. Стихотворения за деца. 1961; Есенни макове. Поеми. 1963; Имаше едно момче. Повест-приказка. 1964; Малко е да те обичам. Поема. 1964; Посвещение. Стихове. 1964; Звезда запали селото. Повест-приказка. 1966; Кой е най-смелият. Поема за деца. 1966; Наричайте ме вечност или миг. Антология на маковете. Стихове и поеми. 1966; Кладенчови очи. Стихове. 1967; Танцът на Шива. Неизпратени писма от Индия. 1970; Уловени сънища. Поеми. 1970; Конници. Роман-приказка. 1971; Мравешка пътека. Приказки и стихотворения за деца. 1971; Неделни новели. Разкази. 1973; Пралюбов. Избр.стих.1973; Очарование. Лирика. 1974; Скитания. Писма от Индия. Кипърските кипариси. 1974; Пролетно проебражение. Стихотворение. 1975; Избрани стихотворения. 1976; Сто приказки. Приказки и анекдоти за деца. 1977; На грешната земя. Лирика, сонети, стихотворения в проза. 1978; Още сто приказки. 1980; Жертвено цвете. Любовни елегии, епични песни, строфи. 1981; Повече от любов. Поема в дневници и молитви. 1982; Търсете българския алпинист. Поема в 32 моногола.1985; Казвам се Малчо. Приказки, притчи, анекдоти. 1989; Златната лисица. Част 1: Хищникът. Роман в притчи, поеми и разследвания. 1989; Съчинения в 7 тома. Т.І. Ранни рани. 2004; На грешната земя. Поезия. Т. ІІ. 2005; "В храма на рогатите ангели. Ловни и други истории", 2006. Това момче бях аз. Стихове. 2007.

Ели Томинска
Родена на 16 март 1952 г. в с. Аспарухово, Ломско. Завършила е ДБИ - София. Работила е като библиотекар в Регионална библиотека и Държавен архив, а по-късно е редактор във в. "Септемврийско дело" - Монтана. Пише стихове, разкази и приказки за деца. Печатала е в сп. "Славейче", "Пламъче", в. "Другарче", "Септемврийче" и местния периодичен печат. Нейни приказки са излъчвани в предаването "Лека нощ деца" на БНТ.
Автор е на книгите: Хитруша. Стихчета за най-малките. 1997; Мечо Клепоушко, 1998; Истории с опашки. Приказки. 1998; Звезден дъжд вали в съня ми. Стихотворения. 1999; Приключенията на Ани. Приказки. 1999; Гатанки. 2002; Моята първа азбука. Стихове, гатанки, поговорки. 2000; Пъстра китка. Детски стихове. 2003; Питанки, 2010.

Ангел Тонов
Роден на 10 ноември 1938 г. в с. Кобиляк, област Монтана. Основно образование завършва в родното си село, гимназия в гр. Криводол, област Враца. През 1967 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". До 1967 г. е учител и началник на градския отдел "Народна просвета" в град Попово. От есента на същата година е асистент във ВТУ "Св. св. "Кирил и Методий". Защитава докторска дисертация и е избран за доцент по Българска литература. Повече от двадесет години чете лекции по Българска литература след Освобождението и литература за деца. Специализира в Ягелонския университет в гр. Краков, Полша по два месеца през 1973 и 1975 г. и в университета в Белград Югославия през 1986 г. Чете лекции в Държавния университет в гр. Лвов, Украйна и Краков, Полша. Автор е на над 100 статии, публикувани в "Списание на БАН", "Литературна мисъл", "Септември", "Пламък", "Български език и литература", "Български фолклор", "Народно образование", "Родна реч". Негови статии са включени в Анализите за ІV, V, VІ, VІІ и Х клас. Участва в различни научни сесии на университетско, национално и международно ниво.
Автор е на. книгите: Христоматия по литература за деца и юноши. 1991; Литературната гатанка в българската поезия за деца. Изследване. 1993; Христоматия по литература за деца и юноши. Поезия. 1994; Димо Минев. Библиография. 1995; Детски поетичен календар. Стихове. (в съавт. с Галя Данчева). 1996 (1998); Забавна азбука. (в съавт. с Галя Дачева). 1996; "Българска поезия за деца", 1998; "Непресъхващи извори за деца" (в съавт. с Малинка Тонова), 2000; "Дай, бабо, огънче", 2001; "Поглед към литературата за деца" (Статии и очерци), 2004; "Фолклор и литература за деца", 2005.

Кирил Торомански
Роден на 30 март 1925 г. в село Долно Церовене, област Монтана. Завършва гимназия в София (1944) и българска филология СУ "Св. Климент Охридски" (1952). Редактор в Радио София (1949-50), специален кореспондент и кореспондент за Северозападна България на в. "Литературен фронт" (1952-62), очеркист във в. "Отечествен зов" - Враца (1962-70). Редактор във в. "Ботевско знаме".
Литературната си дейност започва през 1950 г. с очерци на селска тема, поместени във в. "Литературен фронт". Творчеството му се характеризира с жив интерес към актуалната проблематика на съвременното социално развитие, към промените в живота на българското село през 50-те и 60-те години. Първата му книга "Агитпунктът свети" излиза през 1952 г. След което издава още седем книги с очерци и романи. За книгата "Огньове от есенна шума" получава наградата "Васил Воденичарски" за най-добра художествено-документална книга, а романът му "Кръгът на зимите" е отличен с трета награда в Конкурса за романи на съвременна тема'83. Негов сборник и избрани творби е издаден на руски език.
Автор е на книгите: Агитпункта свети. Очерци. 1951; Пробудената равнина. 1954; Очерци за човешките радости. 1960; Априлски ветрове. Записки на кореспондента. 1962; Огньове от есенна шума. 1974; Отава. Роман. 1974; Третата земя. 1974; Низи. Селски портрети. 1981; Въжета. Роман. 1982; Кръгът на зимите. Роман. 1983; Лулито. Селски портрет. 1985; Сърдечни произшествия. Повест за юноши. 1988.

Куна Троанска
Куна Троанска е родена на 25 февруари 1920 г. в във Фердинанд в семейството на Христо Троански, търговец на платове. Внучка е на Иван Ценов, който след Освобождението е бил два пъти кмет - през 1886 г. на с. Голяма Кутловица и през 1890/91 г. по време на обявяването на Кутловица за град. Учи гимназия в Лом и Враца. Завършва философия в СУ "Св.Климент Охридски". Майка е на три деца, които се посвещават на литературата и изкуството. Дъщеря й Биляна Кавада е автор на поезия и драма. Синовете и – Кирил Кавадарков, актьор в Народния театър "Иван Вазов", а Ясен Кавада е писател – хуморист. Първите си литературни опити прави още в студентските години. Започва да пише интензивно след 58 годишна възраст, когато се парализира. През 1992 г. излиза първата й книга. Авторка е на девет книги поезия и проза. Била е член на Съюза на независимите писатели. Умира през 1997 г. в София.
Автор е на книгите: Пристигам без да съм пътувала. Поезия, 1992. Исторически повести, 1993. Завръщане. Поезия, 1994. Разкази и повести, 1994. Първите сто години, Исторически роман 1994. Скалче слиза от планината. Повест, 1994. Преселници. Роман, 1995. Рада. Повести и разкази, 1995. Добрил Капинец. Разкази, 1996. Поезия, 1996.

Христо Троански
Роден през 1946 г. в Михайловград. Активно сътрудничи на местния и централния периодичен печат. Негови творби са преведени на полски, румънски, руски и английски език. Участва в съставянето на сборника "Песни за пеене от цяло българско", излезнал от печат през 1998 г. Отличаван е с награди за поезия, белетристика и публицистика. През 1997 г. му е присъдена престижната награда "Паница". Член е на Сдружението на българските писатели.
Автор е на книгите: Южен град. 1972; Приключенията на Слави. Повест за деца. 1972; С бяла риза. 1978; Кой хвърля хляб на улицата. Приказна повест. 1984; Гласове в паметта. Стихотворения. 1996; Убийствено червено. 2003(2004); "Погрешен ход на Бога" (Стихове), 2004; "Сипи ми вино" (Песни за пеене), 2005.

Ваня Филипова
Иванка Благоева Филипова е родена на 14 август 1924 г. в село Дълги дел, област Монтана. Израсла е в с. Георги Дамяново, където завършва своето прогимназиално образование. Висшето си образование получава в СУ "Кл. Климент Охридски" специалност "българска филология". Работила е като организационен работник и учител. Живее в гр. София.
Авторка е на книгите: Огоста тревожно приижда. 1965; Замфирка. Повест. 1967; Юрка и слънцето. 1967; Приказка за бялата роза. 1969; Малкото пролетарче. 1972; Вечният огън. Разкази за Георги Димитров. 1973; Посоките на вертикала. Роман. 1973; Децата на Звездичко. Пиеса. 1974; Аленото цвете. 1978; Милена. Роман за юноши. 1979; Ружа. Роман за деца. 1980; Легенда за първата обич. Дневникът на Радина. Роман. 1987.

Николай Фол
Роден на 13 януари 1899 г. в Берковица. Завършва търговска гимназия в София и режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин през 1930 г. Режисьор е в Народния театър в София и в театъра на П. Стойчев. Литературната си дейност започва от 1916 г. Като ученик сътрудничи на хумористичното списание "Българан", редактирано от Хр. Подвързачов и Ал. Балабанов. Установява творчески контакти с проф. Ал. Балабанов, Ал. Жендов, Ел. Пелин и др. По време на Първата световна война, като офицер на Дойранския фронт продължава да пише разкази и фейлетони. От 1918 до 1922 г. с прекъсвания участва в редактирането на сп. "Българан". Заедно с Христо Смирненски започват да издават хумористичното списание "Маскарад". Сътрудничи на литературния седмичник "Развигор", "Литераурен глас" и др. През 1926 година редактира хумористичното списание "Хоро" и вестник "Българан" - 1933г. През 1932 г. основава детска театрална школа, която ръководи да есента на 1939 г. Режисьор е в театрите в Пловдив - 1940-41, Варна 1941-43, режисьор и драматург на Софийски областен театър 1941-47 и на театърна в Сливен 1947-48, Пазарджик 1948-49, Русе 1949-50, Габрово 1950-51, Плевен 1951-53, Бургас 1954-57, Враца 1957-63. През 1951 година организира в София детска театрална школа и театрална школа за възрастни към читалище "Славянска беседа".
Успоредно с това публикува свои приказки в детските списания "Светулка" и "Детска радост". Драматизира и преработва за деца и юноши "Бай Ганьо " от Алеко Константинов, "Иванко" на Друмев, "Митрофан и Дормидолски" на Вазов, "Червената шапчица " от Братя Грим и др. Превежда от немски и руски около тридесет пиеси. Пише критични, литературни и театрални статии в различни списания и вестници. Подписва се с псевдонимите: Пирин-Радиали, Белият дявол, Настася Филиповна, Фол.
За цялостната му творческа дейност е удостоен със званието "Заслужил артист".
Умира на 16 март 1969 година.
Автор е на книгите: Моята землянка. Хумористични страници. 1918; Лято. Новела. 1923; Народ и деспот. 1928; Ловджийска сватба. Комедия. 1931(1934); Брачните вериги. Комедия. 1932; Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин. 1932; Църкинята с девет пръста. Приказна игра. 1932; Златната невеста. Приказна игра. 1933; Чудните приключения на Мешко и приятеля му Таралежко. Роман за деца. 1934(1940); Свадбата на мишока Мики. Приказка. 1935(1945, 1946); Сговорна дружина. Пиеса за деца. 1939; Слънчев дом . Приказки. 1946; Театър в антрактите. Мисли и афоризми. 1948(1971); Чернозем. Драма. 1967; Разкази. Пиеси. Избрани творби. 1979.

Ценко Цветанов
Роден на 6 март 1904 г. в гр. Лом. Завършва педагогическото училище в гр. Лом и педагогика в Софийския университет през 1929 г. Учител в с. Орешец и в с. Върбовчец, Видинско от 1922 до 1926 г. , в София от 1929 до 1939 г. След 1944 година е председател на учебния кабинет и началник на отдел за проучване на образованието в МНП, директор на издателство на "Народна просвета", началник на отделение за културно творчество в Министерството на информацията и изкуствата, старши уредник в Българския библиографски институт, директор на Държавния библиотекарски институт. Член на СБП.
Сътрудничи на почти целия периодичен печат с приказки, разкази, стихове и научно-популярни четива. Публикува статии по литературни, общокултурни, педагогически и библиотечни въпроси във в. "Развигор", "Литературни новини", "Литературен глас", "Вестник на жената", "Съвременник" и в сп. "Възраждане", "Училищен преглед", "Българска мисъл", "Свободно възпитание", "Просвета" и др. От 1922 до 1925 година издава списание "Ясна поляна" в с. Върбовче, Видинско. Редактира списание "Поточе" през 1931-32 г., вестник "Въздържателче" 1936-37 г., вестник "Весела дружина" 1936-37 г. Участва в редактирането на сп. "Училищен преглед", редактор е на "Български книгопис". Разработва редица проблеми в областта на библиотекознанието и библиографията. Автор и редактор на библиотечни ръководства, учебни помагала и справочници.
Умира на 9 март 1960 г. в София.
Автор е на: Жертва. Разкази. 1923; Светулки в тъмата. Стихове в проза. 1923; Вяра и безверие. Поеми, песни, легенди. 1926; Чудните прозорци. Детето и книгата. 1932; В полунощ. Денска пиеска. 1933; Чудната врата. Приказки. 1934; Най-силното. Приказки и разкази. 1935(1960); На работа. Въздържателно сборниче. 1935; Атанас Узунов. Заместникът на Левски. Животопис. 1938; Истинският предател. Разкази. 1939; Тезей, победител на Минотавъра. Повест. 1939; Детска душа. Разкази. 1940; Свобода или смърт. От хайдутите до Шипка. 1940; Умни глави. Весели приключения на трима войници. 1940; Чудна птичка. Приказка. 1941; Галената дъщкеря. Десет сценки. 1943; Чудното зърно. Приказки и разкази за деца. 1944; Вълчо- глубчо. Приказка. 1945; Горски животни. 1945; Детски любимци. 1945; Добрият ловец. Приказка. 1945; Другари животни. 1945; Златната птица. Приказки. 1945; Зоологичеката градина. 1945; Към незнайни страни и Островът на свободата. Роман в две части. 1945; От зайчето до щърка. 1945; Пепеляшка. Приказка. 1945; Царството на птиците. 1945; Баба Меца. Приказка. 1946; Кума Лиса. Приказка. 1946; Патко -опашатко. Приказка. 1946; Тръгнал Петльо на пазар. 1946; Бабината питка. Приказка за най-малките. 1946.

Борислав В. Ценов
Роден на 11 юни 1943 г. в с. Жеглица, Видинско. Завършил е българска филология във ВТУ "Св.св.Кирил и Методий". Работи като журналист. Бил е зам.главен редактор на вестниците "Дело", "Огоста плюс"и главен редактор"Ленински път", "Вселена" и "Сряда". Бил е нещатен кореспондент на вестниците "Народен спорт", "Старт", "Гол", "Мач експрес", "Ехо", "Поглед" и "Български писател". Публикувал е множество статии в местния и централния периодичен печат от областта на културата и спорта.
Автор е на книгите: "Монтана" между смеха и шегата или не всичко, приятелю, е футбол, 1997; "Усмивки от делник и празник", 2003; "Весели диалози в бяло и черно", 2005; "Не измислени незабравки с неизмислени главни герои", 2006; "Нови незабравки", 2007; "Неизмислени спортни незабравки с неизмислени главни герои", 2008;"Неизмислени спортни незабравки с неизмислени главни герои", кн. 2, 2009; "Краят на едни спортни незабравки", 2011.

Борислав Славчев Ценов
Роден на 7 септември 1938 г. в с. Горна Лука, обл. Монтана. Завършва гимназия в Михайловград (дн. Монтана) през 1956 г. След отбиване на военната си служба завършва двегодишен минен техникум в Перник, а по-късно - Велитокърновския университет "Св. Кирил и Методий" - специалност "българска филология". През 1960 година известно време работи като техник-землемер към управление "Земеделие" в Окръжния народен съвет - Михайловград. От ноември 1960 до февруари 1972 г. е журналист в окръжния вестник "Септемврийско слово" - Михайловград, като през последните пет години редактира вестник "Кръгозор - месечно издание на "Септемврийско слово" за младежта. В началото на 1972 г. се премества в София. Работил е последователно като заместник-отговорен секретар във в. "Народна младеж", заместник-отговорен секретар на сп. "Пламък", заместник-главен редактор на сп. "Младеж", отговорен секретар и заместник-главен редактор на в. "Народна младеж", заместник-главен редактор на Програмната дирекция на Българската национална телевизия, заместник-главен редактор на в."Априлско дело" и отговорен секретар на в. "Земя".
От началото на 2000 г. е преподавател в Националтата спортна академия "Васил Левски" - чете лекции по графичен дизайн на студентите от специалността "Спортна журналистика".
За първи път печата като гимназист във в. "Септемврийско слово" през 1955 г. Неговото стихотворение "Пътеката" - е излъчено по Радио София през 1956 г. Оттогава е редовен сътрудник със стихове, литературна критика и публицистика в редица наши обществено-политически и литературни издания. Негови стихове са включени в учебника за учителските институти и читанка за изучаване на български език в Югославия(1979). По негови стихове са написани естрадни и детски песни от композиторите Бенцион Елиезер, Добри Добрев, Димитър Илиев. Произведенията му са преведени на руски, украински и сърбохърватски.
Автор е на книги за деца, а през 1991 г. излиза първата му книга със стихове за възрастни. Борислав Ценов е един от известните оформители на вестници, списания и книги, автор е на графични концепции на редица национални и регионални издания. Носител на орден "Кирил и Методий" - ІІ ст. Член на СБП.
Автор е на книгите: Дървената ракета. Стихове. 1966; Момче и слон. Стихове. 1969; Откраднатата диня. Приказки. 1978; И песен винаги ще има. Стихове. 1982; Облак с бисерно крило. Стихове. 1988; Между вечерницата и светулките. Поезия. 1999. 

Яна Язова
Родена на 23 май 1912 г. в гр. Лом в семейството на интелектуалци. Баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих. Неин родственик е българският етнограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов. Завършва гимназия в София праз 1930 г. и Софийкия университет - 1935 г., специалност "славянска филология". Яна Язова публикува стихове още като ученичка. През 1931 г. издава първата си стихосбирка "Язове". Печати стихове във в. "Литературен глас", "Вестник за жената", сп. "Завети". Разкази, статии и пътни бележки отпечатват вестниците "Зора, "Мир", "Заря", "Утро", "Дневник" и произведения за деца в сп. "Светулка", "Другарче", "Вяра и живот" с др. Драмата "последният езичник" е посветена на покръстването на българите и е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава първия исторически роман с небългарска тематика - "Александър Македонски". За целта посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция, Гарция. Завършва романа, но от него са отпечатани само 8 коли. През 1941-43 г. заедно с Н. Балабанов издава списанието за деца "Блок". След 1944 г. прекратява литературните си изяви. През тридесетте години мълчание тя създава историческата трилогия "Балкани" включваща романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" отпечатани след нейната смърт.
Умира в самота през април 1974 г. в София.
Автор е на книгите: Язове. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1934; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936(1938); Капитан. Роман. 1940(1996); Последният езичник. Драма в 3 д. 1940.; Весели другари. Стих. за деца. 1941; Герой. Разкази. 1941.; За малките художници. Стих за деца. 1941; Играй с мен! Стих. за деца. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. Стих за деца. 1941; Нашата градина. Стих. за деца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988; Шипка. Роман. 19899; Мойра. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов. 1996; Поезия. 2000; Война. (1945-1946). Роман. 2001; Соленият залив. 2003; Любовта е болка. 2003; Александър Македонски. Исторически роман : Силян Щърка. Драма. 2004.