Краеведи

 

АЛЕКСАНДРОВ, Георги
АНАСТАСОВА, Надежда Цекова
БЕНОВ, Ангел
ВАСИЛЕВ, Петър
ВАЦЕВ, Цветко Йосифов
ВАЧЕВ, Атанас Първанов
ГЕОРГИЕВА, Теменужка Канова
ГЕРГОВ, Русин Първанов
ГОЦОВ, Георги Димитров
ГРИГОРОВ, Славко Димитров
ЗАХАРИЕВА, Свиляна Боянова
ИСТАТКОВ, Любомир Антов
ЙОРДАНОВ, Йордан Георгиев
ЙОРДАНОВ, Йордан Герасимов
КАЦАРОВ, Велислав
КОСТОВ, Цено Крумов
МАРИНОВ, Димитър
МАРКОВ, Стоян
МИЛАНОВ, Милан Василев
МИЛЧЕВ, Геройко
МЛАДЕНОВ, Димитър
МИХОВ, Васил Димитров
МОЦОВ, Георги Петров
НАМЕРАНСКИ, Никола
НИКОЛОВ, Никола Зарков
ПЕНОВ, Кръсто
ПЕРЧИНКОВ, Йордан
СТОИЛОВ, Стоян
ТОДОРОВ, Димитър
ХРИСТОВ, Върбан

 

 

АЛЕКСАНДРОВ, Георги
Георги Александров (1920 - 1999) е роден в гр. Кюстендил. През 1938 г. завършва полукласическия отдел на Врачанската мъжка гимназия, а през 1943 г. история в СУ "Св. Климент Охридски". От 1946 г. е назначен за учител по история в гимназията на гр. Михайловград. През 1968 - става първият учител в огръга, получил клас-квалификация. Награден е с Медал за трудово отличие и орден "Кирил и Методий" ІІ степен.
От 1969 г. до края на 1973 г. е археолог към Градския народен съвет, а от 1974 г. до пенсионирането си през 1988 г. е уредник и гл. уредник в отдел "Археология" на Историчекия музей.
Разкрива античната крепост на Монтана, останки от халколитно селище, надписи от камък, оброчни плочки с релефни изображения, статуарни паметници, посветени на Диана, Херакъл, Марс, Хермес и други божества. Установява, че Диана е почитана като покровителка на Монтана. Открива останки от славянско селище построено върху развалините на крепостта Монтана и славянско езическо светилище. Разкрива три антични вили около Монтана. Ръководи разкопките в местността Багачина край село Сталийска махала. Проучва металодобива и златодобива по горното течение на р. Огоста. Намира древен язовир за плавене на златоносен пясък. Наред с това събира и фолклорен материал, свързан със златодобива в този край.
Участва в национални и международни конгреси в София, Букурещ и Виена и симпозиумите Тера антиква балканика, където изнася научни съобщения за керамичното производство. Георги Александров е автор на шест книги, 81 публикации и съобщения в научни издания и 114 статии в местния и централния перодичен печат. През 1981 г. е награден с орден "Кирил и Методий" - І степен, а през 1987 г. е удостоен със званието "Заслужил деятел на културата". През 1997 г. става първият носител на почетния знак на община Монтана и значка за особени заслуги към община Монтана.
Умира на 31. ХІІ. 1999 г. в гр. Монтана.
Автор на книгите: "Монтана : [Албум]" - София : София прес, 1981. - 118 с.; "Монтана 2. Епиграфски паметници от Монтана и района" / Велизар Велков, Георги Александров - Монтана, 1994. - 105 с.; "История на Монтана - Кутловица и района : [Изследване]" - Монтана, 1994. - 204 с.; "БАГАЧИНА. Селище от късната каменно-медна епоха и тракийски култов център (ІІІ . І хилядолетие пр. Хр.)" / Александър Бонев, Георги Александров - Монтана, 1996. - 183 с.; "Дни и нощи в антична Монтана : [Роман]" - Монтана, 1997. - 248 с.; "Живот за Монтана" - Монтана, 2002. - 56 с.


АНАСТАСОВА, Надежда Цекова
Надежда Цекова Анастасова е родена на 26 април 1933 г. в с.Бистрилица, област Монтана. През 1951 г. завършва гимназия в гр. Берковица, а през 1955 г. Софийски университет "Св.Климент Охридски", специалност биология. От 1956 г. в продължение на повече от 20 години е учител, зам.-директор и директор на гимназията в град Монтана. От 1979 г. до пенсионирането си е началник на управление "Народна просвета" и ръководител на Районната училищна инспекция в гр.Монтана. Носител е на държавни отличия и е почетен гражданин на община Монтана. Изследва историята и развитието на образованието в регион Монтана. Автор е на историята на гимназията в Монтана под заглавие "Корени и върхове", издадена през 2003 г. и на много публикации в периодичния печат; Корените на нашия живот, 2010.


БЕНОВ, Ангел
Роден на 17 ноември 1923г., жител на гр. Лом. През 1942 г. завършва средно образование в Ломската мъжка гимназия, а през 1955г. завършва висше образование, специалност литература и история. Има над 500 публикации- статии, монографии, разкази, легенди, очерци и др. Сътрудничи на сп. "Отечество", "Наша родина", Семейство и училище", "Български войн" и др. Активно сътрудничи на в."Литературен фронт", "Народна армия", "Учителско дело" и др.
Автор на книгите: "Българско, българи : Неизвестно за известното", С., ОФ, 1988; "От хайдушки дол до Волтурно", Монтана, 1994.


ВАСИЛЕВ, Петър
Роден на 24 юли 1926 г. в с. Говежда. Завършил е Икономическия техникум в Монтана и Школа на МВР. Работил в системата на МВР до пенсионирането си.
Автор е на книгите: "Родословно дърво на фамилия "Пуинци" от село Говежда, област Монтана 1660-2003 година", 2003; "Село Говежда в средата на ХХ век", 2005; История на ловно-рибарската дружина с. Протитовци.

ВАЦЕВ, Цветко Йосифов
Роден на 14.ІV.1932 г. Завършва институт за прогимназиални учители. Висше образование завършва в СУ "Св.Климент Оридски" – специалност "българска филология и педагогика", а по – късно дефектология и логопедия. Работи като учител, зам.директор и директор на училища, гл.специалист в отдел Просвета при ОбНС в Берковица.
Автор е на книгите: "Читанка за втори клас на Помощните училища, 1969; "Каракачаните от Берковица", 1995; "Първият директор разказва", 1999; "Берковските роми", 2000.; "Моето родно село", 2001.


ВАЧЕВ, Атанас Първанов
Роден през 1901г. в с. Стубел, обл. Монтана. Учител, основател и дългогодишен председател на читалището в с. Стубел. Носител на златна значка на Съюза на народните читалища, орден "Кирил и Методий", І степен и Златен орден на труда. Починал през 1980г.
Автор на книгата: "Село Стубел мил роден край", С., 2001.

ГЕОРГИЕВА, Теменужка Канова
Завършва ТЕТ "Христо Ботев" в Монтана, специалност "Радиотехника и телевизия". През 1976 г. завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност "Конструиране и технология на радиоелектронна апаратура". Работи като учител, зам. директор и директор в ТЕТ "Хр. Ботев". Специализира в Санкт Петербург по проблемите на професионалната подготовка на учениците. Изучава чуждестранен опит в Германия, Полша, Словакия, Латвия и Великобритания. Носителка на професионално – квалификационна степен.
Автор на книгата: "Ботевският електротехникум" ( в съавторство с Васил Михов), 2004.


ГЕРГОВ, Русин Първанов
Роден на 2 юни 1928 г. в с. Портитовци, област Монтана. Завършва средно образование в Михайловград, бригадир в Националната младежка бригада на Хаинбоаз. През 1953 г. завършва Полувисш институт за прогимназиални учители в Дупница, а през 1958 СУ "Св. Климент Охридски", специалност "българска филология". Работи като прогимназиален и гимназиален учител, директор на Вечерната гимназия в Монтана.
Автор е на книгите: "Изповед на една любов", 2001.; "Чуто, видяно, преживяно в разкази и пътеписи", 2003.


ГОЦОВ, Георги Димитров
Роден на 07.04.1926г. в с. Живовци, обл. Монтана. Завършва средно образование в Берковица. Бил е курсант в Народното военно училище "Васил Левски" – София. Заема партийни ръководни длъжности в Берковица, Враца и София. Завършва висше образование в Селскостопански институт "Георги Димитров" – София, специалност "икономика на селското стопанство". През 1968г. завършва Висша партийна школа при ЦК на КПСС - Москва. 13 години е председател на Окръжния съвет на Българските профсъюзи.
Автор на книгите: "Страници от миналото на село Живовци", 1999; "Ловни изненади", 2003; Живовчени", 2004; "Всеотдайност", 2005; "Живовски изяви", 2005.

ГРИГОРОВ, Славко Димитров
Роден на 26.10.1932 г. в с. Железна, община Чипровци, обл.Монтана. Средно образование завършва в Монтана. Висше образование завършва в Икономическия институт - София, специалност "икономика на промишлеността". Работил е на стопанска и ръководна работа в гр.Чипровци, завод "Ком" – Берковица. Заемал е ръководни длъжности в партийни органи на Чипровци и Михайловград – Монтана.
Автор е на книгите: "Чипровски край. Легенди и истини", 2003; "Чипровци – години на усилен градеж", 2004; "Копиловци. Искрици от миналото", 2007; Торлаци смо. 2007; "Железна искри от жарава", 2009.

ЗАХАРИЕВА, Свиляна Боянова
Родена на 2.ХІ.1942 г. в Монтана. Завършва институт за детски учителки във Враца, а по – късно СУ "Св. Климент Охридски", специалност "българска филология". Двадесет и осем години е преподавател по български език и литература в ПМГ – Монтана. От 01.ХІ.1991г. е депутат в 36-то Народно събрание, член на парламентарната комисия по наука и образование. Автор е на многобройни публикации по проблемите на образованието в централния и местния печат.
Автор на книгата: "Душата ми е храм", 2005.

ИСТАТКОВ, Любомир Антов
Роден на 17.VІІ 1932 г. в с. Горна Лука, област Монтана. Завършва педагогическо училище в гр. Усть Лобинск, Краснодарски край. Висше образование завършва в СУ "Климент Охридски", специалност "педагогика". Работил е като възпитател в строително училище, начален учител във ІІ ОУ. От 1964 до 1983 г. работи като инспектор в отдел "Народна просвета", а от 1983 до 1987 г. е председател на ОК на СБУ. От 1987 до 1992 г. е възпитател в ДДЮ с. Боровци.
Автор на книгата: "Страници от историята на село Горна Лука", 2002.

ЙОРДАНОВ, Йордан Георгиев
Роден на 2.Х.1934 г. в с. Мърчево, област Монтана. Завършва полувисш институт за прогимназиални учители в гр. Плевен, специалност "география, химия и биология". Висше образование в СУ "Климент Охридски", специалност "педагогика". Работи като учител, зам.директор, директор и инспектор в областта на образованието. Има придобита първа квалификационна степен. С публицистична и краеведска дейност се занимава от 1996 г. Печата в редица краеведски сборници, в местния и централен печат.
Автор е на книгите: "Войната през погледа на едно дете", 1998; "Левски и Ботев в моя дом и в моя живот", 2002; "Техният ден", 2003; "Възроденият празник", 2004; "Вазовско ехо в Монтана", 2006

ЙОРДАНОВ, Йордан Герасимов
Роден през 1948 г. в с. Дреновец, Видинска област. През 1974 г. завършва висше образование във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий", специалност "история". Учител по история, директор на основно училище, методист по история в ОСНП – Михайловград. От 1986 г. – архивист, а от 1990 до 1999 г. – директор на Държавен архив – Монтана. Експерт в Държавен архив. Автор е на повече от 100 публикации с научноизследователски и научнопопулярен характер в местни и регионални издания, и периодичния печат.
Автор е на книгите: "Монтана, Кутловица, Фердинанд, Михайловград" (кратка летописна история), 1991; "Архивното дело в нашия край", 1993.

КАЦАРОВ, Велислав
Роден на 12 ноември 1896 г. в гр.Берковица. Учи в Берковица. Средно образование завършва във ІІ мъжка гимназия в София. След това завършва ШЗО, гр. Плевен и участва във войната като артилерист. През 1923 г. завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "право". Участва в Септемврийското въстание през 1923 г., лежи в Ломския затвор. От 1925 г до 1958 г. работи като адвокат. Член на Берковската популярна банка и е неин председател от 1930 до 1944 г. Член на читалищното и туристическото ръководство. През 1936-1944г. издава в."Берковски новини". След 9.ІХ.1944г. е председател на Българо – съветското дружество.
Автор на книгата: "Градиво за миналото на Берковица", т.І, ч.І. Берковско родолюбиво общество, 1999.

КОСТОВ, Цено Крумов
Роден на 14.ІІ.1937 г. в с. Стубел, обл.Монтана. През 1955 г. завършва ТМЕТ в Бяла Слатина и става машинист на дизелови електроцентрали. През 1965 г. завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност "машинен инженер". Бил е гл.механик, учител в СПТУ по автотранспорт и 19г. отговаря за професионалното образование към дирекция "Народна просвета" и ОСНП. Гл.специалист в ОбЦСГ в Бойчиновци и ръководител на Педагогическия консултационен кабинет в Монтана. Двукратно специализира в Санкт Петербург. Носител на "Орден на труда" – златен и орден "Св.св.Кирил и Методий" – първа степен.
Автор на книгата: "Професионалното образование в област Монтана"( в съавторство с Васил Михов), 2001.

МАРИНОВ, Димитър
Роден на 14 октомври 1846 г. във Вълчедръм. Учи в Лом при Кръстю Пишурка, в Рилския манастир при Неофит Рилски (1863), във военното медицинско училище в Цариград (1867-71). В Бялград завършва класическа гимназия (1973) и Философски факултет (1975).От 19875 г. е учител в гр. Лом. Лежал е в затвора заради укриване на Ботеви четници. След Освобождението е депутат в Учредителното народно събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе и Видин (1879-82), учител в Лом (1873-87), Русе (1988-93) и София (1897-1909). Директор е на Народната библиотека в София, основател и пръв директор на Етнографския музей (1904-1908). През последните десетилетия на живота си се оттегля от обществени живот, приема духовен сан, като не прекъсва любимите си етнографски занимания. Умира на 10 януари 1940 г. в София.
Автор е на книгите: "Жива старина" Т. 1-4, 1892-1894; Избрани произведения в 2 тома, 1981, 1984; Стефан Стамболов и новейшата ни история в 2 ч., 1992; Българско обичайно право, 1995; Избрани произведения в 5 тома, 2003-2004. Т. 1 Ч. 1. Народна вяра; Т. 1, Ч. 2. Религиозни народни обичаи; Т. 3 История на града Лом и ломска околия; Т. 4. Спомени из моя живот или моята биография; Т. 5. Стефан Стамболов и новейшата ни история.

МАРКОВ, Стоян
Роден през 1898 г. в с. Новачене, Ботевградско. Завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "география и история". Специализира в Австрия, Германия и Франция. Бил е директор в гимназиите в Неврокоп, Белоградчик, Лом, Бяла и Фердинад. В последните си творчески години е учител по история в ПМГ – Михайловград.
Автор на книгата: "Градъ Фердинандъ. (Антропогеографски проучвания), 1944.

МИЛАНОВ, Милан Василев
Роден на 28.Х.1928 г. в с. Ягодово, Берковско. Завършва СУ "Св. Климент Охридски", специалност "история". Работи като организационен работник в Околийския народен съвет, а по – късно в ОНС – Михайловград. От 1963г. работи в Историческите музеи в Берковица, Монтана, Чипровци и Националния исторически музей в София.
Автор на книгите: "Берковица", 1964; "Берковица", 1968; "От Петрохан до Лом", 1973; "Чипровци", 1977; "Берковица", 1985; "Михайловградски окръг, 1987; "От Петрохан до Лом", 1988; "Чипровският край", 1988; "Лопушанското поречие на Огоста", 1990; "Чипровци", 1991; "Чипровци", 1991.; "Чипровският манастир "Св.Иван Рилски", 1994.; "Берковица", 1998; "Клисурски манастир "Св.св. Кирил и Методий", 1999; "Берковица и берковско в снимки", 2001; "Йордан Радичков за северозападния край", 2004.

МИЛЧЕВ, Геройко
Роден на 20 февруари 1921 г. в с. Гушанци, днес Замфирово, Берковско. През 1940 г. завършва Берковската гимназия, през 1942 г. Учителския институт в Дупница, а след това СУ "Климент Охридски", специалност "история". От 1942г. е учител в с. Мърчево, Владимирово, Замфирово и Берковица. Носител на орден "Св.св. Кирил и Методий", І ст.
Автор на книгите: "Национално – освободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 в.", 1991; "Летопис на село Замфирово" (От древността до Освобождението 1878 година), 1992.; "Легенди за Берковския край", 1998.

МИХОВ, Васил Димитров
Роден на 14.І.1934 г. в с. Кръвеник, Севлиевско. През 1953г. завършва ТМЕТ "Д-р Никола Василиади" в Габрово и по разпределение две години е учител в Михайловград. След отбиване на военната служба отново е учител в ТМТ "Юрий Гагарин", Михайловград. Висше образование завършва във ВМЕИ – София, специалност машинен инженер. Бил е конструктор в ДМЗ "Мир", зам.директор на СПТУ по автотранспорт, журналист във в."Септемврийско слово", директор на СПТУЕ "Проф. д-р Асен Златаров", директор на ТЕТ "Христо Ботев". Специализира в Санкт Петербург по въпросите на училищното ръководство и управление. Носител на орден "Кирил и Методий" и званието "Заслужил учител".
Автор на книгите: "Професионалното образование в област Монтана"( в съавторство с Цено Костов), Монтана, 2001.; "Ботевският електротехникум" (в съавторство с Теменужка Георгиева), Монтана, 2004.; "Незабравимите училищни години", 2009.

МЛАДЕНОВ, Димитър
Роден на 22 август 1926 г. в с. Железна. Завършил е славянска филология и история в СУ "Св. Климент Охридски". Основоположник е на вестник "Септемврийско слово" през 1954 г. Тридесет и две години от живота си отдава на вестника, от които 25 като главен редактор. Бил е дълги години председател и зам.-председател на Окръжния съвет за култура. Публикувал е множество кореспонденции, статии, очерци, разкази, пътеписи. Под негово ръководство излиза вестник "Идея".
Автор на книгите: "Кипровец въстана : Драматизация в четири действия", 1981; "Голомошко лято", 2002; "Лика Рачин и неговите съвременници : Очерци, спомени, стихове, писма, 2003; "Флагманът на периодичния печат през ХХ век в регион Монтана", 2006; Лика Рачин - 2 изд. 2007; Голомошко лято. 2008; Големият градеж, Библиография, 2009.

МОЦОВ, Георги Петров
Роден на 19 май 1935 г. в с. Бели брег, Монтанско. Завършва Икономическия техникум в Монтана през 1953 г. След това става гл. счетоводител в ТКЗС в родното си село. Със счетоводна дейност се занимава от 1960 г., след което постъпва в системата на Противопожарната охрана. Работи като инспектор и началник служба.
Автор на книгите: "Бели брег : от близо и далек!", 2002; "Неведомият подтик на кръвта", 2003.; "До Сиатъл и обратно – и горчиво, и приятно : Пътуване до Америка, 2005.

НАМЕРАНСКИ, Никола
Никола Намеранов Котов (Никола Намерански) е роден на 19 декември 1926 г. в село Липен, област Монтана. От 1940 до 1944 г. учи шивашки занаят в Криводол. Средно образование завършва във Врачанската мъжка гимназия (1948), а българска филология в Софийския университет "Св.Климент Охридски" (1952).
Като студент разработва първата си езиковедска монография "Шивашкият професионален говор". След завършване на университета е учител по български език и литература в мъжката гимназия и в Механотехникума в Михайловград. През 1954-56 г. е коректор-стилист на новосъздадения вестник "Септемврийско слово". От 1964 г. до пенсионирането си пред 1987 г. непрекъснато е в редакцията - отначало като редактор, а после като зав.отдел и отг.секретар. Успоредно с редакционната си дейност той последователно е кореспондент на вестниците "Кооперативно село", "Учителско дело", "Вечерни новини" и др. Разгръща задълбочена изследователска езиковедска и краеведска дейност. През 1962 г. в поредицата на БАН "Българска диалектология", кн.1, излиза първата му научна публикация "Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. През 70-години на ХХ век международното информационно - библиографско издание "Онома" (Белгия) започва регистрирането на топонимичните му публикации.Години наред във в."Септемврийско слово" той поддържа рубриките "За по-висока езикова култура", "Език свещен", "Имената на нашите селища" и др. Материали на езикови теми помества и във вестниците "Отечествен зов", "Червено знаме", "Народна трибуна", "Звезда", "Вселена", "Монт-прес", "Слово" и др. Чете научни съобщения на редица международни, национални и регионални симпозиуми, семинари, конференции и научни сесии. Автор е на 8 книги, 6 научни публикации и над 3200 публикации в 103 издания на българския и чуждия периодичен печат.
Автор е на книгите : "Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско" - София, 1991; "От Васильовден до Коледа" - София, 1992; "Празниците на българина" - Монтана, 1993; "В чудния свят на имената" - В.Търново, 2002; "Вазовите сюжети и герои от Берковско и Монтанско" - В.Търново, 2003; "Ехо от далечни времена" - В.Търново, 2003; "Огласено от трибуната" - В.Търново, 2003; "Тълковно-етимологичен речник на шивашката терминология : Българска лексика, свързана с облеклото и неговата изработка" - В.Търново, 2004; "Личните имена в Северозападна България.Етимологичен честотно - сравнителен речник" - В.Търново, 2005; Вазовско ехо в Монтана. 2006.Една българка от старо време. 2007; Имах щастието, 2008; Глас незнаен тук ме призова, 2008; "И ние сме оцелели защото сме се смели...", 2009.

НИКОЛОВ, Никола Зарков
Роден през 1947 г. в гр. Чипровци. През 1972 г. завършва Пловдивския университет, специалност "химия и физика". От тридесетгодишната му педагогическа дейност, половината е директор на Чипровското училище. В момента е преподавател по химия в същото училище. Председател на сдружението на Чипровското родолюбиво общество. Краеведската му дейност е неговото хоби.
Автор е на книгите : "Чипровското училище", 1995г; "Чипровци и манастирът Св.Йоан Рилски" (в съавторство с Петя Заркова), 1998; "Багрила от природата", 2003; "Стоте Чипровски рода", 2006

ПЕНОВ, Кръсто
Роден на 8.VІІІ.1925 г. в с. Благово. Завършва Институт за начални учители и СУ "Св.св.Кирил и Методий", специалност "Българска история". Бил е директор и учител в основното училище в с. Дълги Дел, І ОУ "Св.св.Кирил и Методий" в град Монтана. От 1968 г. до пенсионирането си е директор на Финансово-стопанска гимназия "Васил Левски" в Монтана.
Автор е на книгата: "Летописите на една съкровищница".

ПЕРЧИНКОВ, Йордан
Роден на 20.І.1919 г. в гр.Вълчедръм. Завършил е земеделско училище. В продължение на 20 г. е председател на читалище "Рало" във Вълчедръм. Създава музейна сбирка в града. Автор е на книгата "Вълчедръм – докосване до миналото". Умира на 29.І.2005 г. в град Вълчедръм.

СТОИЛОВ, Стоян
Роден на 24 март 1931г. в с. Мошино, Пернишко. През 1949 г. завършва гимназия в гр. Перник, а през 1952 г. вече е офицер, лейтенант. Завършил е Военновъздушното техническо училище в гр. Ловеч. От 7 ноември 1952 до 1980г. служи на летище Габровница, в редиците на изстребителен авиополк като един от основателите на летището. О.з. подполковник Стоян Стоилов е заемал различни длъжности – авиотехник на самолет, старши техник на авиозвено, началник на група по самолета и двигателя, зам.началник на ТЕЧ, началник на ТЕЧ, инженер на самостоятелна изстребителна авиоескадрила.
Автор на книгите: "Пчелички на новото летище". Спомени за създаването на летище Габровница и развитието на авиационните дела на земята и въздуха., 2001; "Авиополкът на зетьовете". Спомени за живота на авиационните зетьове и съпругите им от Габровница; "Габровчани на летището". Портрети на хора от село – военни и цивилни, млади и по – стари- били вевесари., 2005.

ТОДОРОВ, Димитър Цветков
Роден на 17 VІІ 1925 г. в с. Долна Рикса, обл. Монтана. През 1944 г. завършва Ломската мъжка гимназия - класически отдел. През пролетта на 1947 г. е бригадир в Националната младежка бигада, строяща железопътната линия Перник – Волуяк. През 1951 г. завършва СУ "Климент Охридски", специалност "френска филология". Учител по френски език в с. Беглеж, Плевенско и ПМГ – Михайловград. Последните 14 години от кариерата си е методист по френски език в отдел "Народна просвета" при ОНС, Монтана. Два пъти е специализирал във Франция – гр. Безансон и Сорбоната в Париж.
Автор на книгата: "Село Долна Рикса област Монтана : ( кратки исторически бележки)", 2003.

ХРИСТОВ, Върбан
Роден на 1 ноември 1920 г. в село Лехчево, област Монтана. Завършил е икономика във ВИИ "Карл Маркс". През 1965 г. защитава дисертация. Работи в различни сфери на обществения и политическия живот. Съпричастен е към миналото на нашия край и преди всичко към историческото развитие на село Лехчево.
Автор е на книгите: "Неповторимо време", 1987; "История на Лехчево", 1995; "Разрухата", 2003.